Читать «Джунглата» онлайн - страница 188

— Не — остро възрази Овърхолт, — беше преднамерено терористично нападение.

— Какво ще правим?

— Това е въпросът. Неизвестният терорист знае всички наши ходове, защото може да прониква в нашите комуникационни връзки — стационарни и мобилни телефони и всичко, което минава през сателитите, включително военните. Освен това ми казаха, че този компютър може да дешифрира и най-сложните ни кодове. Не можем да мобилизираме въоръжените си сили, без да разбере, че се готвим да го пипнем. Затова се налага кореспонденцията да се разнася от куриери и писмата да се пишат на пишещи машини. На практика отново сме там, където аз се включих в тази игра. Фиона Катамора се обърна към мен. Миналата година Корпорацията я спаси и тя още помни добре председателя. Тъй като нашите ръце са вързани, искаме да насъскаме Хуан и вас, останалите главорези, срещу тези терористи.

— Разбирам. Не може просто да му се обадиш, защото тези гадове ще научат.

— Точно така, момчето ми. Аз ще предам съобщението на теб, а ти ще го занесеш на „Орегон“. Така нищо няма да мине по кабелите. Дори полетът, който уреждаме за теб, ще бъде организиран от капитан от Пентагона. С президентски декрет той замина още вчера за базата.

— Знае ли президентът за нашата мисия?

— Непряко. Знае, че се готви нещо, но колкото по-малко подробности се носят наоколо, толкова по-добре. Държим участниците колкото може по-стегнато, за да не се получи пробив по непредпазливост и информацията да изтече чрез имейл или по телефона. Офицерът от Обединението на началник-щабовете, който ти урежда самолета, няма представа кой и защо ще го ползва. Кажи на Хуан, че трябва да намери компютъра и да го унищожи — продължи Лангстън. — Ако не го направи, съдбата на нашата велика страна ще е нерадостна. Честно казано, дори ме е страх за съдбата на света. Този човек — той почти изплю думата — твърди, че цени живота — затова не ни бил унищожил направо, като използва ужасяващите си възможности. Обаче Близкият изток може да избухне за часове, ако враговете на Израел усетят, че е отслабен. А без нашата помощ само за няколко месеца Пакистан може да попадне под властта на талибаните. Така ще се доберат до ядрено оръжие, а те ни мразят достатъчно, за да го използват.

— Как ще се свързваме с вас? — попита Мак Ди.

— Никак. Не можете, или поне не директно.

В този момент Мак Ди осъзна, че проблемът на Овърхолт се преплита с този на Корпорацията. Прозрението се стовари върху него като кола тухли и той направо зяпна от изненада.

— Мили боже, Гунаван Бахар.

— Кой?

— Индонезиецът зад отвличането на дъщеря ми. Той организира вкарването ми като шпионин на борда на „Орегон“. По някакви причини се страхува от Корпорацията и аз мисля, че той стои зад всичко това. По дяволите, господин Овърхолт, ти си брънката, която той не е могъл да предвиди, че ще се появи.

По лицето на стария шпионин се изписа объркване.

Мак Ди продължи:

— Тази тип Бахар е и зад квантовия компютър. Сега всичко добива смисъл. Всички тези хиляди компютри на нефтената платформа. Вероятно това е бил първият опит да пробият нашите кодове. Не се е получило и неговите хора са му направили по-добра машина.