Читать «Джунглата» онлайн - страница 185

Беше третият им ден, когато на разсъмване започнаха неприятностите.

Мак Ди беше станал рано и правеше кафе в кухнята на крайбрежната вила, в която бяха настанени по приятелска линия. Намираше се в Мисисипи, но далеч от блъсканицата и движението в градовете край Мексиканския залив. Токът във вилата идваше от генератор, а водата се съхраняваше в огромна цистерна зад постройката. Жилището обаче беше спретнато и добре обзаведено.

Имаше мили спомени от детските си години, когато бе идвал тук, и си спомни, че на това място за първи път целуна момиче, когато летуваха със собствениците, чиято дъщеря беше две години по-голяма от него.

Чайникът на газовия котлон току-що беше започнал да свири, когато Мак Ди чу далечния плясък на хеликоптерни перки. Не беше необичаен звук заради близостта им до нефтените и газовите полета в залива, затова не обърна внимание и взе бурканчето с разтворимо кафе. Обаче, когато звукът продължи да се усилва и вече не беше само фонов шум в далечината, а бързо приближаващ се плясък на винтове и рев на турбини, той изключи печката, притича до предния прозорец и погледна през двулентовия крайбрежния път, отвъд който след тясна ивица водорасли начеваше широкият бял плаж.

Хеликоптерът се оказа огромен „Блек Хоук“, боядисан в масленозелено, така че приличаше на военен летателен апарат, но Мак Ди беше сигурен, че не е. По някакъв начин ги бяха проследили. Машината се приближаваше ниско над водата, а перките й правеха зайчета по нея. Бяха вече толкова близо, че нямаше да има време да изведе родителите и дъщеря си до колата, паркирана на автомобилната алея встрани от вилата. Разполагаше с една 9-милиметрова „Берета“, взета от тайната квартира, която държеше под дюшека си. Втурна се към стаята си, като пътем крещеше, за да събуди родителите си. Баща му се показа от стаята им, чорлав като Айнщайн на една от прочутите му снимки.

— Тате, намерили са ни — обясни Мак Ди, навеждайки матовочерния автоматичен пистолет. — Вземи мама и Полийн, промъкнете се през задната врата и бягайте. Ще ги задържа, колкото мога.

Мак Ди не изчака да види дали баща му изпълнява нарежданията му. Отиде до предния прозорец и надникна иззад ъгъла. Хеликоптерът кацна на брега, вдигайки вихрушка пясък, който почти напълно го закри от поглед. Очакваше от него да се изсипе екип командоси, а автоматите им да забълват куршуми. Знаейки, че стъклото ще отклони куршума, той строши прозореца с ръкохватката и през дупката се приготви да закове първия, когото види.

Онова, което не очакваше, беше, че оборотите на винта намаляха. Всеки боен пилот знае, че трябва да поддържа оборотите на турбините, за да може бързо да измъкне екипа. Винтът продължаваше да намалява оборотите, докато облаците пясък се уталожиха. Страничната врата се плъзна назад и един мъж във военна униформа и пилотска каска скочи на земята. Той се обърна назад, за да помогне на още един човек да слезе от хеликоптера.