Читать «Джунглата» онлайн - страница 156

— А защо не е работил с правителството от самото начало? — запита се Макс гласно.

— Нямам представа, но сигурно е имало някаква причина. Иначе изобщо не би си губил времето с нас. Моето предположение е, че включването на военните е в резултат на сделка, сключена в последния момент. Мак Ди, а ти какво мислиш?

— Нямам представа. Просто ми заповядваха и аз изпълнявах.

— Значи не знаеш какво е имало в чантата, която свалих от тялото в реката?

— Не и преди да попиташ, не знаех и името на типа, който даваше заповеди на Смит. Знаех, че Смит не взима решенията сам, но не знаех кой стои зад него.

— И друга тайна, която се разкри — обърна се Макс към Кабрило, — е нападението срещу хотела.

— Какво? Нима не става дума за случайност?

— Вече стана ясно, Бахар ни е смятал за такава заплаха, че е искал непременно да проникне в екипа, но се е опитал да се отърве от нас още в началото, като ни взриви в сингапурския хотел.

Хуан обмисли това, но после поклати глава.

— Не мисля така. Както вече казах, защо не е накарал Смит, щом влезем в апартамента, просто да ни гръмне?

По лицето на Хенли се плъзна хитра усмивка.

— Защото е знаел, че останалите от Корпорацията ще обърнат земята, за да намерят убиеца. Загинем ли обаче при самоубийствено нападение, кого да търсят?

Кабрило реши, че може би неговият стар приятел е попаднал на следа, но все пак у него остана известно съмнение. В момента обаче миналото нямаше значение.

— Засега трябва да се съсредоточим върху Бахар. Трябва да разберем какво е планирал. Става дума за нещо, за което според него сме заплаха. Освен това е свързано с онова, което задигнаха от храма.

— Трябва да е нещо характерно — язвително подхвърли Макс.

— Ами моето малко момиченце? — попита Мак Ди, опитвайки се да запази колкото може достойнството си. — Сега, когато този Смит и онзи тип Бахар знаят, че сме научили за тях, ще я убият. Позволиха ми да говоря с нея по скайпа. Типовете, които я пазят, носят жилетки с експлозиви. Ще взривят горкото ми детенце.

— Кой е казал, че Смит и Бахар знаят нещо за случилото се?

— Не разбирам.

— Много просто. Ще се обадиш на Смит, както сте се уговорили, и ще докладваш, че когато сме пристигнали, платформата и „Херкулес“ вече са били потънали.

— Ами добре… — съгласи се колебливо Мак Ди, защото му се искаше да изкопчи още информация.

— След това ще спасим дъщеря ти, ще открием какво замислят тези кучи синове и ще ги заковем на най-близкия кръст.

След най-дългия душ, който от много време беше взимал, Кабрило отиде да види Линда Рос. Тя щеше да напише пълен отчет за своето изпитание, но той искаше бързо да научи най-важното, така че да може да вземе решение за следващите им стъпки. Отиде в кабината й и откри, че там е и Солей, която също току-що беше излязла от банята. Тялото й беше увито в хавлия, защипана под мишницата, а на главата й имаше друга, завита като тюрбан.