Читать «Джунглата» онлайн - страница 154

Джак дю Брул

След малко заговори:

— Ще ти разкажа една история. Искам там, където сбъркам, да ме поправяш. Ако остана доволен от отговорите ти, лично ще те развържа. Съгласен?

Мак Ди кимна.

— В един момент по време на новата ти работа за „Фортран“ в Афганистан си се сприятелил с местен човек, вероятно по-млад от теб.

— Казваше се Аташ.

— Ти си му разказал всичко за дъщеря си у дома в Ню Орлиънс, без да предположиш, че малкият е бил част от терористична клетка и че информацията, която си му дал, ще бъде използвана срещу теб.

Лоулес се изчерви от срам.

— Когато са били готови, клетката е изпратила хора в САЩ, за да я отвлекат. Някак си са ти представили доказателства, че е отвлечена, и са ти казали, че ако не правиш точно каквото искат, ще я убият. Нямал си избор. Организирали са фалшиво отвличане, за да те прехвърлят през границата в Пакистан, където малко са те посмачкали, за да изглежда похищението по-истинско. Същата вечер те разходиха из селото, което наблюдавахме, подмамвайки ни да освободим, освен малкия Сетиаван и теб. Все си мислех, че бягството от селото беше твърде лесно — продължи Кабрило. — Без да смятаме засадата по-късно на пътя. Това е била друга група, която не е имала представа какво се разиграва. Обаче селяните са имали нареждане да ни оставят да се измъкнем без особени трудности.

— Чакай малко — намеси се Макс, — много добре помня, че откриха огън по автобуса.

— О, я остави. Обстрелваха ни неколцина пишман джихадисти, но или не улучваха целта, или стреляха по покрива, да не би да убият някого. Всичко беше театър, за да ни убедят, че сме осъществили най-великото бягство в историята. С една дума, много шум за нищо. По-късно, когато се измъкнахме от контролния пост, един безпилотник изстреля ракета по нас. Аз не я видях, но Мак Ди я зърна и реагира като олимпийски шампион. Той ни спаси живота. Беше внушително постижение за човек, за когото се предполага, че е пребит почти до смърт от талибаните и е прекарал няколко дена в багажник на кола. Ако това беше истина, ти никога нямаше да можеш да се втурнеш така. Повечето от раните ти бяха имитация.

Лоулес не направи опит да отрича.

— Още не разбирам — настоя Хенли. — Откъде са могли да знаят, че ще бъдем там, за да спасим детето?

— Още ли не разбираш? Това дете не е имало нужда от спасяване, защото лично баща му го е пратил в Пакистан, за да ни подмами да идем в селото.

— Май съм бавноразвиващ се или нещо подобно. Защо му е да ни подмамва да идем в селото?

— Цялата история е била организирана, за да приберем Мак Ди между нас. Гунаван Бахар е мозъкът зад всичко, което преживяхме и изстрадахме през тези няколко седмици. Искал е да вкара шпионин в „Орегон“, затова ни е наел да „спасим“ сина му от талибаните. Същевременно ни пробута човек, животът на чиято дъщеря е в ръцете му. А нас ни наема да я спасим.

— Брилянтна измама. Щом Смит ни прекара в Мианмар, всички наши подозрения се насочиха срещу Кроасар. Никой не си помисли, че може да има и друго обяснение или че Кроасар не е господар на своите действия, също както Мак Ди.