Читать «Джунглата» онлайн - страница 158

Хуан знаеше, че подобно на него, Линда е останала неподвижна, след като се е събудила, за да добие представа за заобикалящата я обстановка. Той я беше научил на този номер.

— Имаш ли някаква представа защо си била нападната?

— Предполагам, че във връзка с баща ми — отговори Солей. — Той е човек с богатство и власт.

— Срещнах го в Сингапур, когато ни нае да заминем за Бирма да те търсим.

— Вярно е, че планирахме с един приятел да идем в Бангладеш на екстремна екскурзия.

— Знаем. Хората, които са те отвлекли, са си направили дори труда да обновят сайта ти, за да мислят всички, че си заминала. Добре са замели следите си. Нещо по-характерно за баща ти? Някакви скорошни сделки?

— Вече не сме толкова близки — призна тя с тъга в гласа.

Кабрило знаеше, че много скоро ще се наложи да й кажат, че по всяка вероятност баща й е мъртъв. Бахар вече бе получил исканото, затова Ролан Кроасар се беше превърнал в бреме. Разбира се, щяха да продължават да търсят, но вероятността швейцарският банкер да е останал жив, беше твърде малка.

— Добре — каза той, докато се надигаше. — Сега си почини, после ще говорим още.

— Искам да се обадя на няколко души. На татко и неколцина приятели.

— Мога и сега да ти кажа. Баща ти е изчезнал. Опитвахме се да се свържем с него в продължение на няколко дни, но не успяхме. Освен това смятам, че е важно да продължаваме да се преструваме, че си се удавила в потъналата нефтена платформа.

— Баща ми? Изчезнал?

— За последен път е бил видян в Цюрих с мъжа, който най-вероятно те е отвлякъл от там.

Вина, страх и гняв се смениха по лицето й в калейдоскоп на чувствата, които изпита. Седеше неподвижна като статуя — красив манекен, на когото току-що бяха изтръгнали сърцето.

— Съжалявам — тихо каза Хуан. Дощя му се да не бе пожелала да звъни по телефона. Не беше още готова за подобни новини. Поне засега.

Най-накрая Солей вдигна очи към него, погледът й бе изпълнен с молба, която искаше от все сърце да изпълни. Никога не беше виждал такава оголена ранимост. Беше навлязъл в територия, където съвсем не се чувстваше уверен, защото всичко тук събуждаше спомените за неговата собствена загуба. Не беше научил, че жена му е мъртва, докато не се върна от мисия на ЦРУ, а тя от седмици вече лежеше в гроба.

С облекчение забеляза, че Солей се стегна, изправи рамене и в очите й заблестя решимост.

— Мисля, че ще се облека, а след това искам да се разходя по палубата. Разбира се, ако е възможно.

Тя посочи куфар до вратата на банята, който Хуан разпозна като част от инвентара на Магическата работилница. Линда и Кевин Никсън вече я бяха обзавели.

— Разбира се — побърза да се съгласи. — Ако имаш нужда от нещо, не се стеснявай да помолиш някого от екипажа. Макар и да не те намерихме, където очаквахме, всички изпитват облекчение, че си в безопасност.