Читать «Джунглата» онлайн - страница 155
Джак дю Брул
Това последно изявление не беше напълно вярно. След времето, прекарано в „Инсейн“, Кабрило непрекъснато беше измъчван от глождещи съмнения, че нещо не е наред. Не знаеше какво, но усещаше, че част от информацията, която беше получил, не е вярна. Разбира се, това беше инстинкт, но през годините се бе научил да му се доверява. Затова щом видя Солей на платформата, разбра какво му беше убягвало толкова време.
— Причината истината да излезе наяве — продължи Хуан — беше изборът на момента за потапяне на нефтената платформа. От Лоулес Бахар е знаел, че сме избягали от затвора „Инсейн“, освен това е разполагал с местоположението на Линда заради чипа за проследяване. Заради това изтегля напред с няколко дни или седмици планираното потапяне на Джей-61. Причината да го направи е тазсутрешното качване на Мак Ди на мостика. Той знаеше, че плаваме под пълна пара, но не е имал представа за скоростта, която „Орегон“ може да развие. Веднага щом ме е оставил на мостика, се е свързал със своя водещ Смит. Казал му е, че не сме на дни, а на часове от тях. „Херкулес“ още не бил стигнал над падината Палаван, но вече не са разполагали с време. Веднага са отворили крановете на входните отвърстия на баластните цистерни и са скочили в спасителните лодки. Целта била не само да убият Линда и Солей, но и да скрият факта, че на платформата се е намирала най-голямата сбирка от свързани помежду си компютри извън правителствените лаборатории. Точен ли съм?
Последния въпрос Хуан зададе на Мак Ди. В този момент силен режещ звук направи разговора невъзможен. Беше трясъкът на една от корабните „Гатлинг“, с която пробиваха дупки в огромните понтони на платформата. Стрелбата продължи почти цяла минута, така че когато картечницата беше прибрана в кораба, а редутът, който служеше и за маскировка, се плъзна обратно на място, три хиляди дупки с големината на юмрук бяха нашарили понтоните под водната линия. До час Джей-61 щеше да потъне.
— Е, какво ще кажеш? — попита Хуан отново Лоулес, когато стана ясно, че Марк Мърфи си е свършил работата.
— Съвсем точно. Право в десетката.
— Сега разбирам — зарадва се Макс. — Кроасар е бил под контрол, защото Бахар е отвлякъл и неговата дъщеря. Значи всички тези глупости за заминаването за Бирма са били измама. Може да са опитали да стигнат сами до храма, но са се провалили. Затова е използвал Кроасар да ни наеме, защото отнякъде е знаел, че ще се справим.
Кабрило кимна.
— А с двама шпиони в екипа, Смит и Лоулес, той е разполагал редовно с новини за нашия напредък.
— Всичко ми се струва толкова усложнено. Защо да си прави труда да насилва Мак Ди да участва? Защо са тези напъни? Бахар можеше просто да ни наеме да идем в Мианмар.
— Нямаше да се получи — поклати Хуан глава. — Липса на мотивация. Никога нямаше да се съгласим да ограбваме гробници. Имал е нужда от типа мисия, която е бил сигурен, че няма да откажем. Вече се беше убедил в нашите милозливи сърца, щом става дума за непокорни деца. След сделката да спасим неговия син просто е използвал същия номер отново. Само че сега за стръв послужи дъщерята на Ролан Кроасар. После, когато е получил онова, което беше в чантата, се е обадил на своите другари в правителството, за да ни елиминират.