Читать «Джунглата» онлайн - страница 153

Когато се пуснаха, полетяха по гръб през палубата, убивайки скоростта с токовете на ботушите и ръцете в ръкавици, които притискаха в металните плочи. Стигнаха до долния релинг и просто се оттласнаха и заплуваха. Адамс зависна над тях, за да послужи като ориентир за спасителния екип, който излетя с моторницата от хангара в шканеца на „Орегон“.

НМТК стигна до тях секунди преди „Херкулес“ да отстъпи пред неизбежното и да се преобърне неохотно настрана. Обраслото му с ракообразни дъно заблестя на слънцето за пръв път през дългата кариера на съда. Въздухът от вътрешността започна да излиза със зловещо съскане от илюминаторите и вентилационните шахти, сякаш старият кораб проклинаше нерадостната си съдба.

Тогава Кабрило изведнъж се сети, че това не е краят на историята, а по-скоро началото, и всичките му весели мисли се разпръснаха.

— Гомес, върни ни на кораба колкото може по-бързо.

Мак Ди Лоулес ги беше предал още от първата вечер в Пакистан. Сега Хуан трябваше да научи защо.

Веднага след като кацнаха и НМТК бе прибрана в хангара, той нареди „Орегон“ да се отдалечи от платформата и да простреля понтоните под водната линия с 20-милиметровата картечница „Гатлинг“. Тук дълбочината не беше особено подходяща — изглежда все пак бяха принудили екипажа на „Херкулес“ да бърза, но така или иначе се намираха над склона на падината и ако имаха късмет, платформата щеше се да се търкулне надолу по него и да падне в смазващата всичко дълбочина на пропастта.

Хуан не искаше да оставя следи, че този саботаж не се е развил, както е бил заплануван. Тежкотоварният кораб нямаше да изкара повече от десет минути на повърхността, а след като направят на решето понтоните на Джей-61, тя неизбежно щеше да последва кораба на дъното.

Най-напред Кабрило се отправи към каютата си, тъй като заради търсенето на Линда беше омазан с лепкав суров петрол, а двете жени бяха отведени в лазарета за преглед. Колкото и да копнееше да си вземе душ, той просто свали дрехите и вместо в коша за пране, ги хвърли в този за боклук. След това облече тъмносин гащеризон и чисти ботуши.

Седем минути след като Адамс ги върна невредими на кораба, той вече беше в лазарета.

Макс го чакаше там, но по лицето му на булдог беше изписана загриженост.

— Първо, радвам се, че си добре. Второ, какво става по дяволите?

— Това ще се опитаме да разберем — отговори Хуан и го поведе през вратата.

— Надявам се, ще обясниш и на мен — обади се раздразнено Хъкс. — Защо пациентът ми е под стража?

— Как са Солей и Линда?

— Добре. Солей е малко раздрусана от преживяното, но докато са започнали да местят платформата, са се грижили за нея. Хуан, какво се е случило?

— Кроасар е бил измамен точно като нас и от същия човек.

— Мак Ди?

— Не, но хайде да идем да си поговорим с него.

Хуан видя, че пазачът беше взел допълнителни мерки за безопасност, заключвайки китките на Мак Ди за рамката на леглото. Кабрило го освободи с жест, а следващите секунди прекара в оглеждане на новия член от екипа, който се беше превърнал в затворник.