Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 181

— Взе децата и ме напусна. Но най-лошото е, че ме е предала.

Хименес с усилие запази безразлично изражение. Максин беше напуснала съпруга си, за да могат да бъдат заедно. Сърцето му заблъска. Това беше най-хубавата новина, която беше чувал, затова следващите думи на генерала му причиниха особена болка.

— Успях да изпратя двама агенти да я чакат, когато самолетът й кацна в Париж, след като от граничната служба ми съобщиха, че е напуснала Аржентина. Посрещнали я двама мъже и веднага я отвели в главната квартира на Генералната дирекция по външна сигурност.

Хименес знаеше, че това е френската разновидност на ЦРУ и МИ-6.

Еспиноза продължи:

— Не зная дали е била техен агент през цялото време, или са я вербували по-късно, но истината е неоспорима. Тя е шпионка.

За миг на Хименес му стана ясно, че Максин е измъквала от него не по-малко информация, отколкото от генерала. Спомни си последната им среща на брега на реката, когато й разказа за отвличането на американката и че я държат в градския апартамент на мъжа й. Максин беше предала тази информация на своите началници и те бяха организирали спасяването на жената.

— А сега моят Хорхе е мъртъв! — Той направи усилие да се овладее. — Кажи ми, че това е дело на американците, за да мога да си отмъстя.

— Работих в тясно сътрудничество с Луис Ларета, директора на базата, и с първия помощник-капитан на крайцера „Очампо“. Нашето предварително заключение е, че „Адмирал Браун“ се е откъснал от котвата си и вятърът и вълните са го отнесли към преработвателното предприятие, което е предизвикало експлозията. Вторичните пожари са унищожили три други сгради, включително една работилница и спалното, където бяхме затворили учените от другите станции.

— Това не ти ли се струва твърде удобно? Двете неща, които американците желаеха: базата унищожена до основи и заложниците освободени.

— Генерале, те не са освободени. Всички са изгорели в пожара, останали са само овъглени кости. Имаме общо четиринайсет жертви, без да се броят чужденците. Осем са загиналите на мостика на крайцера, петима в газовия завод, двама загинаха в пожара със затворниците и още двама, простреляни от приятелски огън, когато някои новобранци се паникьосаха и започнаха да стрелят по сенки. — Последната част от доклада беше особено трудна за изричане, защото вече Хименес беше командир и разпадът на дисциплината го представяше в лоша светлина. — Не открихме никакви доказателства, че това не е трагично произшествие.

Генералът не каза нищо. Продължаваше да се бори с мъката от огромната си загуба. Вероятно щеше да се лиши от поста си поради тази катастрофа. Беше вторачил празен поглед напред и помръдваше само когато снегомобилът се поклащаше от някоя неравност. Заобиколиха последния хълм и видяха базата. Дори от тук повредите по газопреработвателната инсталация изглеждаха тежки. Отблизо нещата изглеждаха много по-зле.

Половината от огромната сграда представляваше опушена дупка в земята, осеяна с разкъсани и почернели тръби. „Адмирал Гилермо Браун“ беше швартован към кея. Задната му част изглеждаше наред, но от мостика напред беше почернял от пламъците. Трябваше да се отдаде дължимото на руснаците, които го бяха построили, че не загинаха повече хора.