Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 183

— Потънал?

— Да, генерале. Когато се качихме на борда преди няколко дни, долните палуби бяха наводнени, а когато се откачи от брега в деня преди бурята, имаше силен крен. Едва ли е оцелял повече от няколко часа, когато циклонът се стовари върху нас. Буря, достатъчно силна да скъса котвената верига на „Адмирал Браун“, със сигурност е имала мощ да преобърне стар товарен кораб.

Това беше още едно съвпадение, което не се харесваше на Еспиноза, въпреки че проверката в корабния регистър на „Лойдс“ в Лондон потвърди, че кораб с наименование „Норего“, който отговаряше на описанието, е потънал с екипажа си преди две години.

Той не знаеше, че Марк Мърфи и Ерик Стоун са проникнали в компютърната система на застрахователния гигант и са вкарали тази информация. Същото бяха направили със сървърите на Съвета по морска безопасност, в случай че някой започне да рови надълбоко.

Сега всичко зависеше от китайските им съюзници. Ако те продължаха да ги подкрепят, щяха да разполагат с нужната защита, за да възстановят базата.

Но ако се оттеглеха, Еспиноза нямаше да има друг избор, освен да нареди пълна евакуация.

Два часа по-късно той седеше в кабинета на Луис Ларета и слушаше плановете на директора за възстановяването, когато дойде радиосъобщение от транспортното корабче със сонара. Ли Фонг и хората му бяха тръгнали веднага щом бурята бе отслабнала, като планираха да се гмурнат до останките на „Спокойно море“ и се върнат с убедителни доказателства.

Приемателят беше на масата откъм страната на генерала, така че той прие обаждането.

— Не, не е господин Ларета — обясни той. — Казвам се генерал Фелипе Еспиноза и съм в неговия кабинет.

— Генерале, за мен е чест да говоря с вас — отговори Ли. — Позволете ми от името на нашето правителство и от мое име да ви изкажа най-дълбоки съболезнования за загубата на вашия син. Стори ми се отличен офицер и прекрасен човек.

— Благодаря — задавено отговори генералът.

— Господин генерал, не ми се иска да увеличавам бремето ви, но съм длъжен да докладвам, че „Спокойно море“ вече не е тук.

— Не може да бъде!

— Над залива има надвесен глетчер и голям къс от него се е отчупил по време на бурята. Един от хората ми смята, че причината е в труса от експлозията, но всъщност причината е маловажна. Онова, което има значение, е, че вълната, предизвикана от срутването му, е отнесла кораба от мястото, където го намерихме. Проследихме най-вероятния му път, но не можахме да открием нищо.

— Ще продължите търсенето. — Това не беше въпрос, а по-скоро заповед.

Настъпи неловко мълчание, преди китаецът да отговори:

— Съжалявам, но няма да продължим. Свързах се с моето началство и им описах положението. Те ми наредиха да прекратя издирването и да евакуирам своя екип възможно най-бързо. Първо загубата на нашата подводница, след това тежките повреди на базата и сега липсата на неоспорими доказателства, че моят народ първи е изследвал тази територия — при това положение ръководството на страната ни не е склонно да рискува по-нататъшна международна изолация.