Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 179

Продължиха да напредват бързо. Сградите бяха гъсто една до друга и беше само въпрос на време да попаднат на постови.

Линк му беше отстъпил водачеството, така че щом стигнат до „Номад“, Еди да се качи пръв и да седне на пулта за управление, без да се налага да лази по гостите им.

Видяха постови, който стоеше с гръб към тях. Кеят беше на по-малко от деветдесет метра разстояние.

Войникът по-скоро усети, отколкото чу приближаването им и се завъртя с готов за стрелба автомат.

— Ягуар — извика той.

— Капибара — отговори Еди.

Войникът попита нещо. Сенг не говореше испански и осъзна, че щеше да е по-добре Линк да бе останал начело. Сложи ръка на качулката си, сякаш не беше чул въпроса, а войникът се приближи, за да огледа хората с него. Макар да бяха безформени с дебелите канадки, трима души бяха много по-ниски от останалите. Достатъчно ниски за жени, каквито в базата нямаше.

Войникът отиде право при русата, която се казваше Сю, бутна назад качулката й и откри пълничкото й лице. После вдигна автомата и го насочи право в челото й. Така и не разбраха дали наистина се готвеше да я застреля, защото Линк го повали с къс откос от три куршума.

В пристъп на вдъхновение Еди вдигна своя автомат и изстреля цял пълнител във въздуха. Войниците бяха нервни, нямаха представа какво става, и без съмнение им бяха казали, че всеки миг предстои американско нападение. Дори най-опитните ветерани щяха да се паникьосат. Сякаш се беше скъсал някакъв бент, защото не след дълго и от други части на съоръжението започна да се носи безразборна стрелба, чието плющене пробиваше бученето на пламъците и воя на вятъра.

Линк веднага схвана.

— Бедното войниче, загина от приятелски огън.

— Така ще си кажат. Всъщност ще се учудя, ако не се изпозастрелят.

Хукнаха отново и след няколко мига се озоваха на кея. Стрелбата не утихваше, което беше в тяхна полза, докато един заблуден куршум не уличи един от учените в крака. Той се строполи на земята и застена.

Нараняването не беше опасно, поне за момента, затова Линк го вдигна, сложи го на рамо и го понесе, без дори да промени ритъма на крачките си.

Подводницата беше отнесена малко изпод кея от вълните, така че Еди трябваше да я издърпа обратно за въжето. Скочи на борда и отвори люка.

— Хуан? — провикна се той с надежда, но председателят го нямаше вътре.

— Еди — обади се Линк от горния край на късата кула, — ела ми помогни.

Бившият тюлен спусна ранения през отвора на люка. От крачола на грейката му капеше кръв. Вероятно куршумът беше засегнал бедрената артерия. Еди сложи ранения учен на една от тапицираните пейки и точно се готвеше да се заеме с раната, когато през люка се спусна един от бившите затворници.

— Аз съм лекар.

На Еди това му беше достатъчно. Той отиде отпред до пулта за управление и се настани на мястото на кормчията.

— Макс, чуваш ли ме? — каза той в микрофона, докато подготвяше подводницата за връщане на „Орегон“.

— Някакъв знак от Хуан? — попита Хенли.