Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 177

Щом се чу трясъкът от взрива на газопреработвателната инсталация, Марк Мърфи взриви експлозивите, които Майк Троно и екипът му бяха поставили в глетчера над потопената джонка „Спокойно море“. Бяха пробили дълбоки дупки в леда, а после ги напълниха с вода, за да замръзнат и да задържат на място шашките. Многобройните взривове следваха един след друг и успяха да създадат хармоничен резонанс, достатъчно силен, за да отреже огромен леден къс като с нож. Откъснатият леден блок беше с големината на манхатънски небостъргач. Двеста и петдесет хиляди тона лед паднаха в залива и блокът се пръсна, когато се удари в морското дъно. Изтласканата вода полетя на висок стълб в небето, падна обратно и предизвика вълна, която се разпростря от бряг до бряг. Силата й беше толкова голяма, че всичко по пътя й беше пометено. Такава беше и съдбата на прекрасния кораб, запазен в течение на толкова столетия. Вълната го затъркаля по морското дъно и надолу по големия склон към дълбоките води и скалите. Когато водата се успокои, от него нямаше и следа, сякаш никога не беше съществувал.

Ерик Стоун веднага усети, че корабът вече е свободен, и спря двигателите.

— Това беше — каза той, като гледаше внимателно големия екран на стената на оперативния център.

Камерата, монтирана в носа на безпилотен самолет, показваше бушуващ ад на земята с пламъци, които се издигаха на повече от трийсет метра над газопреработвателния завод, а на отделни места водата още гореше. Сякаш цялото море се беше запалило. Гомес Адамс седеше зад пулта за дистанционно управление на безмоторника и с помощта на джойстик го прекарваше над разпрострялата се нашироко база. Фактът, че успяваше да държи във въздуха нестабилния летателен апарат въпреки силната буря, беше доказателство за изключителните му умения. В околността, където бяха паднали запалени отломки, също се виждаха пожари. В този момент друг огън привлече вниманието му. От покрива на хангар, който се намираше на доста голямо разстояние от взрива, излизаха пламъци.

— Изглежда Еди и Линк са изпълнили задачата си — отбеляза той.

Секунда по-късно задъханият глас на Еди се понесе от високоговорителите на тавана на центъра.

— Всички осемнайсет са невредими.

На Макс Хенли не му беше до това.

— Говорил ли с председателя?

— Не. Чухме се за последно, когато беше в завода. Не ти ли се е обаждал?

— Не, по дяволите! Каза само, че ще намери начин да се измъкне.

Макар да му се искаше да забави тръгването им, Макс знаеше, че Еди и неговата група скоро ще привлекат внимание.

— Върнете се колкото може по-бързо в подводницата. Хуан сигурно вече се е запътил натам. Радиостанцията му може да не работи.

— Слушам.

Хенли се опита да се свърже с Кабрило на всяка честота, но не получи отговор. Предчувствието му подсказваше, че Хуан не е успял да се измъкне, преди заводът да избухне. Беше се пожертвал, за да изпълнят планираната операция.