Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 175

— Не е, господин майор.

Еспиноза се наведе и изправи грубо Хуан. Той се люшна неуверено и с усилие на волята си наложи да не изкрещи. Еспиноза го задържа прав с една ръка, а с другата му стовари два силни удара в корема. Хуан се преви и започна да пада, като едва не повлече и аржентинеца.

— Жалка работа — изпръхтя Еспиноза и се пресегна надолу, за да повтори изпълнението.

Хуан не помръдна, докато главата на Еспиноза не се оказа на трийсетина сантиметра от него. Тогава го хвана с една ръка за брадичката, а с другата за тила. Макар че беше в неудобна позиция на земята, той все пак успя да извие главата на Еспиноза и прекърши гръбнака му. Тялото омекна като гумено и се свлече на пода. Хуан взе пистолета и стреля, преди сержант Лугонес да се осъзнае. Първият куршум попадна в корема му и излезе откъм гърба, а вторият се заби между очите.

Сирената отново нададе отчаян вой. Хуан успя да се изправи, куршумът не беше повредил протезата му, и хукна към вратата в мига, когато гигантски сблъсък сякаш изтръгна сградата от нейните основи и острият нос на бойния крайцер „Адмирал Гилермо Браун“ проби стената.

Шест секунди по-късно ударните вълни от рухващите колони и бетонни късове взривиха бомбата.

Сградата пламна като цепелина „Хинденбург“ над Лейкхърст.

28.

Линк и Еди бяха заели позиция под затвора, когато корабната сирена зави. Вятърът ту я заглушаваше, ту я усилваше, подобно на предсмъртните стонове на ранено животно. Те изчакаха няколко секунди и видяха как един пазач надникна от вратата, за да разбере какво става. Естествено не забеляза нищо и бързо се прибра.

Франклин използва електрическа бормашина, за да пробие малка дупка в пода над главата си. От по-раншното им разузнаване с Хуан знаеше къде приблизително са мебелите и проби дупката под един изтъркан диван, за да не я видят войниците. В нея Еди пъхна струйника на един газов балон. Съдържанието му щеше да повали войниците в безсъзнание след пет минути и щеше да ги обезвреди за около час, в зависимост от концентрацията. Преди това бяха спрели вентилационната система на сградата, като просто изключиха външния агрегат.

Много скоро глухото безцелно бъбрене на пазачите започна да утихва, след това се чу трясък от падащи на пода тела и накрая настъпи тишина.

Еди и Линк изпълзяха изпод хангара и влязоха във фоайето. Еди носеше канадките във вакуумирана торба, а Линк — чувала с костите. Не бяха взели осемнайсет цели скелета, а само толкова, колкото да излъжат аржентинците. Въпреки това чувалът тежеше повече от деветдесет килограма.

Сложиха си противогазите и се втурнаха в караулното, като затвориха вратата, за да не отслабят действието на газа. Вътре лежаха четирима душа. Двама се бяха проснали на дивана, единият лежеше на пода, а третият пред бюрото, отпуснал глава на плота. Еди пусна още малко газ под носа на всеки, за да е сигурно, че няма да се свестят. После забързаха към задната част на помещението, където първо трябваше да отключат вратата.

Задната половина на хангара беше разделена на шест стаи е коридор по средата. Преди тук бяха живели работниците от платформите. Линк застана на пост близо до вратата, за да чуе, ако някой от войниците се размърда.