Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 176

Еди отвори първата врата вдясно и натисна ключа на осветлението. Три седнали на пода жени се вторачиха в него. Прекараните в пленничество дни ги бяха вцепенили и те го гледаха с празни очи. Изпита облекчение, когато установи, че гаучосите са им оставили обувките. Сенг свали противогаза и каза:

— Казвам се Еди Сенг и ще ви измъкна от тук. — Жените не реагираха и той попита: — Говорите ли английски?

— Да — отговори една ниска и набита жена с изрусена коса. — Ние сме австралийки. А ти какъв си?

— Тук сме, за да ви спасим. — Той отвори джобния си нож и разряза торбата с канадките. Размерът й се увеличи тройно, когато въздухът нахлу вътре.

— Говориш като американец. Войник ли си?

— Не, и в момента това не е важно. Някоя от вас ранена ли е?

— Отнасяха се добре с нас. Не мисля, че някой от колегите е пострадал.

— Добре. Помогнете ми да освободя останалите.

Няколко минути по-късно всички шест килии бяха отворени и осемнайсетимата учени бяха свободни. Те заразпитваха Еди защо са ги отвлекли и той направи всичко възможно да им обясни. Въпросите обаче замряха, когато той отвори втората торба и измъкна човешки череп.

— Аржентинците трябва да решат, че сте изгорели в пожара — каза той.

Чу се сирената на „Адмирал Браун“ — отчаян продължителен рев. Еди бързо разположи точния брой останки във всяко помещение, а Линк отиде да даде на пазачите последна доза упойващ газ. След това трябваше да намажат стените с виолетово желатиново гориво. Нямаха много от него, но Еди беше умел подпалвач и знаеше как да го разположи така, че сградата да изгори до основи.

— Не дишайте, когато минавате през съседното помещение — предупреди ги той. — Когато излезете, не се разпръсквайте и ме следвайте бързо.

Силен взрив озари нощта.

Когато бойният кораб се блъсна в газопреработващото предприятие и взриви бомбата, експлозията прекъсна подводния газопровод, идващ от петролните платформи. Падането на налягането беше регистрирано веднага и предпазните клапани на платформите в морето се затвориха, за да предотвратят опасния обратен удар. Сблъсъкът на кораба в инсталацията беше повредил бреговите клапани и докато той продължаваше да навлиза в постройката, газът в тръбите не беше спрян. Пламъците от взривното устройство запалиха изтичащия газ и той избухна, изпращайки огромно огнено кълбо към небето.

Целият залив се разтърси.

Газопроводи с километрична дължина избухнаха в морето, вдигайки огромни водни стълбове в нощта, а пламъците осветиха целия хоризонт.

Вторични експлозии разтърсваха газопреработвателния завод, докато не го сравниха със земята, разхвърляйки пламтящи останки към залива и сушата.

Бронираните бордове на крайцера защитиха екипажа, с изключение на хората, които се намираха на мостика. Те можеха да се спасят, като просто се хвърлят по очи, но до един бяха стояли смразени от ужас и пръсналите се стъкла на мостика се забиха в тях.

Сред огнения ураган взривът на един малък заряд на носа на кораба мина незабелязано. Това беше устройството, което Хуан бе закачил в края на въжето като клема. Буксирното въже от въглеродни нишки изскочи от монтажните планки и „Орегон“ престана да тегли крайцера.