Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 173

Най-сетне те изскочиха и енергията, натрупана във въглеродните нишки по време на трескавото опъване, внезапно се освободи. От почти неподвижно състояние „Адмирал Гилермо Браун“ внезапно се понесе с шест възела. Въпреки ранния час капитанът беше на мостика и вдигна очи от доклада, който преглеждаше. Той веднага разбра какво се е случило.

— Боже мили, скъсала се е котвената верига. Кормчия, пълен назад с една трета мощност.

— Слушам, пълен назад с една трета мощност.

С две газови турбини, които заедно бяха способни да развият мощност двайсет хиляди конски сили, капитанът беше уверен, че ще устоят на всякакъв вятър. Но когато погледна индикатора за скоростта им над морското дъно, откри, че не само не е намаляла, а е нараснала.

— Кормчия, пълен назад половин мощност. Побързай, моряко!

Кеят беше само на осемстотин метра и корабът сякаш, се движеше право към едно от газопреработвателните предприятия. Изведнъж капитанът осъзна, че вятърът и вълните са по-силни от всякога.

— Пълен назад!

„Орегон“ можеше да се справи с двайсетте хиляди конски сили на крайцера без проблем. Ерик беше вдигнал мощността на осемдесет процента и със задоволство отбеляза, че сега теглят „Адмирал Браун“ със скорост шестнайсет възела. Въпреки разстоянието и бурята чу как една сирена започна да вие за настъпваща опасност от сблъсък.

Крайцерът беше безпомощен като шхуна със строшени мачти и се носеше право към газовото предприятие. Капитанът не можеше да си обясни какво става. Беше заповядал пълен завой наляво, за да се плъзнат встрани и да избегнат пряк удар в инсталацията, а плавателният съд отговори с бавно странично плъзгане. Миг преди удара той погледна отново индикатора за скоростта над дъното и с удивление видя, че вятърът тласка неговия боен кораб с почти двайсет възела.

Кабрило нямаше време за любезности. Каквото и да се случеше в тази сграда, доказателствата щяха да изгорят, когато „Адмирал Браун“ се покажеше през предната стена. Нави заглушител на своя ФН 75 и изчака, докато Еспиноза и сержантът изчезнаха от погледа му.

Използва плетеницата от тръби за прикритие и се приближи към вратата. Двамата ефрейтори бяха нащрек, но голямото, подобно на хангар пространство беше слабо осветено, а Хуан разполагаше с достатъчно укрития. Той непрекъснато поглеждаше назад, за да се увери, че останалите не са му минали в гръб. Точно се прицелваше, когато един редуцир-вентил точно зад гърба му избълва струя горещ въздух нагоре. Двамата ефрейтори погледнаха натам и единият го забеляза, вдигна автомата си и даде къс откос.