Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 171

— Не ми харесва тая работа — подхвърли Хенли накрая.

— Нямаме голям избор. Не виждам друг начин да се доберем до учените.

— Добре. Кажете ми, когато сте готови.

— Доберете се колкото може по-близо до затвора и чакайте моя сигнал — нареди той на другите двама от екипа.

Те излязоха, като взеха по един от непромокаемите пакети. Трябваше да пълзят по корем, за да не бъдат открити. Щяха да им трябват най-малко двайсет минути, за да стигнат до импровизирания затвор.

Хуан пое в противоположната посока. Вятърът дърпаше канадката му и превръщаше всяка крачка в битка. Блъскаше го в лицето, а после сменяше посоката и го караше да залита. Шалът му се размести и той имаше усещането, че кожата му е залята с луга.

От вятъра имаше поне една полза — повечето от войниците стояха с гръб към него.

Видимостта си оставаше ограничена и той, едва не се блъсна във войника, който беше застанал в завета на един булдозер. Закова на не повече от метър и половина от него. Мъжът беше застанал в профил и беше толкова близо, че се виждаше как козината по качулката му трепка. Хуан отстъпи крачка, после още една, но отново се вкамени, защото дойде втори постови.

— Ягуар — извика първият, когато видя другаря си да се приближава.

— Капибара — отговори вторият.

Хуан се усмихна. Информацията беше полезна. Съобщи наученото на Еди и Линк по радиостанцията, за да знаят какво да отговорят, ако ги спрат.

Оттук нататък той започна да се придвижва по-бързо. Срещна един постови, който вдигна автомата си и подвикна:

— Ягуар.

— Капибара — спокойно отговори Хуан, а аржентинецът свали оръжието и каза:

— Единственото, което ме успокоява, е, че майорът е с нас навън, а не някъде на топло.

— Никога не ни е карал да вършим неща, които сам не може да направи — отговори Хуан, без да знае дали е така. Обаче беше видял достатъчно от Еспиноза, за да разбере, че не е от командирите, които стоят отзад.

— Така е. Пази се. — Войникът продължи нататък. След десет минути и трима замръзнали и отегчени постови Хуан стигна до газопреработващата инсталация.

— Аз съм тук — обади се той на своите хора. — Вие къде сте?

— Още далече от целта — отговори Линк. — Тук е като в Рио по време на карнавала. Има твърде много хора.

— Макс, готов ли си?

— Баластът е изхвърлен, а двигателите мъркат като котета.

— Окей, чакай така.

Хуан отвори вратата за служителите и влезе във фоайето. Един постови веднага се провикна:

— Кайман.

Кабрило преглътна. Значи имаха различни пароли и отговори за различните обекти. Изруга наум предвидливостта на Хорхе Еспиноза, докато трескаво прехвърляше имената на всички латиноамерикански животни, които знаеше. Лама, боа, анаконда, оцелот, ленивец. И тогава реши да рискува.

Мина половин секунда и войникът щеше да заподозре нещо. Каква е връзката между ягуара и капибара? Хищник и неговата плячка. Кайманите ядат риба. Трябва да е риба. Коя обаче? Той изстреля единствената, за която се сети:

— Пираня.

Лостовият свали оръжието си и Кабрило едва сдържа въздишката от облекчение.

— Нали знаеш, че не бива да влизаш тук — каза войникът.