Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 169

— Господа, трябва отново да ви напомня, че докато светът не признае формално Антарктическия полуостров за суверенна аржентинска територия, ние ще сме в опасност.

— Хайде, майоре. — Ларета не можеше да носи на алкохол и вече завалваше думите. — Няма нищо лошо да отпразнуваме нашия успех.

— Може би, но си мисля, че малко избързвате. Съобщи на работниците, че полицейският час започва след час и изключения няма да се правят. Хората ми ще патрулират със заповед да стрелят. Разбра ли?

Това накара Ларета да изтрезнее.

— Да, господин майор. Полицейският час започва след час.

Еспиноза се обърна и излезе от кабинета. От пристигането им той доста измъчваше войниците са, а тази вечер щеше да ги натовари още повече. Когато с Раул ги разположеха на позиции, нямаше да остане и сантиметър неохранявано пространство около петролния терминал и тъй като познаваше склонността на американците да спасяват заложници, щеше да удвои и охраната на учените.

Хуан отдръпна правия бръснач от шията си и го потопи в медната мивка. Острият наклон на „Орегон“ го принуждаваше да се държи с другата ръка за стената. Прокара бръснача още веднъж по бузата си, изплакна острието и внимателно го подсуши с меха хавлиена кърпа. Дядо му беше бръснар и от него знаеше, че бръсначът остава дълго остър, когато не го прибираш мокър.

Натисна повдигача, за да изпразни мивката, и взе да плиска лицето си с вода. Погледна се в огледалото над тоалетната масичка. Гордееше се с решението, което взе, макар да знаеше, че би трябвало да поемат към Южна Африка, където им бяха гарантирани по пет милиона седмично за нищо работа — трябваше да наглеждат един държавен глава, който нямаше врагове.

Подсуши лицето си с кърпа и облече тениска. Бяха пуснали слабо отоплението, но въпреки това ръцете и гърдите му бяха настръхнали.

Влезе с подскоци в дрешника, за да си избере протеза за днешната мисия. Имаше пет. Бяха подредени на пода като леви каубойски ботуши. Няколко минути по-късно свърши с обличането и тръгна към басейна за спускане на вода. Знаеше, че трябва да хапне нещо, но стомахът му беше прекалено свит.

Подводният оперативен център кипеше от активност. Инженери и техници работеха по номада, който току-що бе докарал Троно и групата му. Майк докладва, че експлозивите са поставени и готови за взривяване. Екипът му беше пробил отвори от долната страна на глетчера, увиснал над залива, и ги бяха напълнили с достатъчно експлозиви, за да срутят стотици хиляди тона лед.

Хуан прехвърли картината от няколко външни камери на един от компютрите в центъра. Снежни вихрушки се стоварваха върху кораба от всички страни, а вятърът постоянно сменяше посоката си. В морето бушуваха вълни, които се изстрелваха достатъчно високо, за да се стоварят на палубата. Когато се блъскаха в брега, имаха силата да търкалят скали с тегло стотици килограми като камъчета. Той превключи на метеорологичната карта. Температурата беше минус дванайсет, но силният вятър я беше смъкнал на под трийсет.