Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 167

В пет следобед транспортното корабче с китайците беше минало край „Орегон“, който лежеше точно пред бреговата линия. Беше достатъчно близо, за да блъска усиления си нос в брега, когато върху кърмата се стовареше някоя по-силна вълна. Нямаше съмнение, че те ще докладват, че „Норего“ се е откъснал от брега и сигурно ще започне отново скиталчество си. Час по-късно се прибра измръзналият Макс Хенли заедно с екипа си и своя зловещ товар.

— Това беше гадно — обяви Хенли, когато моторницата беше вдигната с лебедки в хангара по протежение на кораба. — Не само е толкова студено, че и на бял мечок ще му замръзнат знаеш какво, но и Стивън Кинг щяха да го полазят тръпки от това гробище. Всички надгробни камъни са от китови кости, а оградата е направена от ребра с човешки бой. Сводестата врата е построена от черепи с големината на автомобили.

— Някакви затруднения при изваждането на останките?

— Освен че осквернихме осветена земя и си навлякохме вечно проклятие?

— Да.

— В такъв случай всичко е мина добре. Гробовете бяха, дълбоки само трийсетина сантиметра. Хората бяха погребани в брезентови торби, направени от платна. Изненадах се, че в голямата си част са изгнили.

— През зимата почвата е била прекалено замръзнала, за да ги закопаят, така че са изчаквали пролетта. Тогава е достатъчно топло, за да могат бактериите да си свършат работата.

— А сега какво?

— Върви да се стоплиш. Майк Троно и неговата банда току-що потеглиха към корабните останки. Докато се върнат, ще подготвим „Номад“ отново, а после ще започне представлението.

— Наближавала буря?

— Ерик каза, че ще се разрази утре на разсъмване.

— И сега не е много приятно.

— Както се казва: най-хубавото тепърва предстои.

27.

Майор Еспиноза остави прогнозата за времето на писалището на Луис Ларета. Малкият кабинет със задължителната снимка на генералисимус Ернесто Корасон на едната стена и плакат с полуголо момиче на другата беше изпълнен с дима от техните пури.

— Бурята би била отлично прикритие за нападението на американските специални части. Те очакват ние да си седим в помещенията, докато се промъкнат и разположат експлозиви навсякъде в базата. — Изглеждаше мрачен. — Смятам да изпратя патрулите около територията на базата още няколко километра напред. Ако американците са тук, сигурно са скочили с парашути навътре в полуострова и ще дойдат откъм сушата.

— Не мислиш сериозно, че ще нападнат, нали? — каза Ларета и махна безгрижно с кубинската пура.

Еспиноза го погледна хладно.

— Плащат ми, за да бъда готов за това. Не разполагам с лукса да имам собствено мнение.

— Всички имаме своите задачи — отговори директорът на базата, като си помисли, че е по-добре войниците да мръзнат навън, а не неговите хора.

Някой почука на вратата.