Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 166

— Ерик, спри топлата вода. Ще пукна от жега.

— Готово.

Следващата гайка се разви с такава готовност, че след малко можеше да я отвие с пръсти. Третата и четвъртата не бяха толкова любезни, но никоя не се оказа така трудна като първата. Той върна ключа в халката на колана и измъкна гумения чук. Искаше да избегне всякакъв шум. Замахна към единия от болтовете. Водата му пречеше, но ударът се оказа достатъчно силен, за да избута болта около два сантиметра от мястото му. Още три удара и той почти излезе от ушите на шегела. Хуан повтори операцията с другите болтове, изваждайки ги почти до края. Сега котвата щеше да удържа кораба срещу нормалното въздействие на течението на водата, но всеки по-силен тласък щеше да измъкне четирите болта и крайцерът щеше да бъде оставен на прищевките на морето.

— Това е. О, боже!

— Какво има?

— Едва не попаднах в джоб с ледена вода. Ужасно нещо.

— Да пусна ли пак топлата вода?

— Не, течението го отнесе.

Хуан закрачи по морското дъно към миниподводницата, като събираше с ръка „пъпната връв“, за да не се оплете.

Откачи буксирното въже от въглеродни нишки и го завлече обратно до котвата. Добави малко въздух в своя компенсатор на плаваемостта, за да улесни издигането си, и започна да се катери, местейки ръце по нея. Засега остави въжето на дъното.

Спря да си почине, когато стигна до кила на сто и двайсет метровия боен кораб. Той беше боядисан с червена боя против налепи и почти не беше засегнат от морски обитатели. Следващата му задача беше да закрепи към носа с точкова заварка осем стоманени монтажни планки със скоби. Затова носеше двата резервоара на гърба си. Вътре бяха мощните акумулатори на ръчния електрожен. Обикновено използваха това съоръжение, когато се налагаше да правят бързи ремонти на „Орегон“.

Отново нагласи своята плаваемост и плъзна едни заваръчни очила върху шлема, за да работи спокойно с електрическата искра, която беше по-ярка от слънцето. Извивката на корпуса го скриваше отгоре и за двайсет минути той направи и осемте заварки. Бяха толкова много, в случай че някоя се окажеше негодна. Хуан изобщо не се заблуждаваше, че е специалист в тази област. Десет минути след това трябваше да прокара буксирното въже през осемте скоби на монтажните планки. В края на въжето върза метална кутия с големината на книга. Тя служеше за клема на въжето, а вътре имаше експлозив. Сигнал от „Орегон“ щеше да взриви малкото експлозив и кутията щеше да се разпадне, така че въжето да се изтегли от скобите. Единственото доказателство щяха да бъдат осемте монтажни планки, но Хуан се надяваше, че и те няма да оцелеят.

Веднага щом се върна на „Номад“ и затвори външния люк на въздушния шлюз, Линда даде газ и потеглиха.

— Операция „Плесни с камшика“ вече започна — каза той на Ерик, който му помагаше да свали шлема.

— Някакви затруднения?

— Не, всичко протече гладко.

— Има още една добра новина — обади се Линда. — Ерик откри буря, която се движи към нас. Ще се разрази утре на разсъмване.

— Обади се на Ерик и му кажи да изтегли малко кораба от брега и да изпразни баластните цистерни на десния борд, но тази на левия да остави пълни. Така любимият ни скитник ще добие убедителен крен. — Очите на Хуан сияеха от очакване. — Надявам се, че аржентинците са се насладили на времето, през което управляваха тази част на света, защото скоро царството им ще свърши.