Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 165

Хуан пристъпи в малкия въздушен шлюз. На кръста му имаше колан с инструменти. На гърба му бяха завързани два цилиндъра, които приличаха на огнепръскачка от Втората световна война. След като влезе и вратата беше здраво затворена, включи „пъпната връв“ на място и провери връзките, за да е сигурен, че топлата, вода циркулира както трябва, че получава достатъчно въздух и с Ерик се чуват добре. Едва когато Еди беше доволен от резултатите, той отвори люка и водата започна да изпълва големия колкото килерче шлюз.

Вълните нахлуха със съскане и пяна и водата се изкачваше по тялото му, притискайки сухия неопрен в краката му с нарастване на налягането. Температурата й беше приятна, но той не изключваше вероятността да попадне на ледени джобове, когато излезе. Видя, че Еди го гледа през малкото прозорче на вратата на шлюза, и направи традиционния водолазен знак, че всичко е наред. Еди му отвърна със същото.

Миг по-късно водата стигна до тавана. Хуан се протегна нагоре, за да отвори външния люк. Няколко останали мехурчета въздух се откъснаха от неопрена, когато се раздвижи. Изкатери се от подводницата, като не забравяше да държи главата си наведена и прожекторите насочени надолу, а не към повърхността. Беше почти сигурен, че аржентинците не са оставили наблюдатели при тези ниски температури, но и вечерта с Линк не смятаха, че ще налетят на постови.

Леките вибрации, които се усещаха във водата, бяха причинени от електроцентралата на крайцера, която произвеждаше достатъчно енергия, за да работят всички системи. Главните двигатели бяха изключени. Разбра го още като видя колко малко пушек излиза от наклонения димоход на крайцера.

Скочи от люка и се понесе надолу в елегантна крива. Краката му стъпиха на дъното и вдигнаха малък облак тиня, която скоро се разнесе. Един от шестте дебели тръбопровода за топъл въздух беше вляво от него и изпускаше завеса от малки сребристи мехурчета.

Хуан насочи вниманието си към котвата на „Адмирал Браун“. Беше дълга около два метра и половина и сигурно тежеше не по-малко от четири тона — напълно достатъчна маса, за да държи кораба на място при приливите и отливите. Допълнителна дължина на веригата лежеше до нея на ръждива купчина.

— Как си? — попита Ерик.

— Засега няма проблеми. Оглеждам котвата.

— И?

— Би трябвало да успея да я освободя от веригата. Прикрепена е с два шегела и болтове с гайки.

Кабрило се наведе над котвата и измъкна френски ключ от колана с инструменти. Постави челюстите му върху главата на първата гайка и с палец започна да наглася размера на отвора, докато не прилепна напълно. Гайката се съпротивляваше упорито. Малки люспи боя се откъснаха и заплуваха нагоре, когато тя се завъртя няколко градуса, но не помръдна повече. Хуан я мъчи всякак, докато най-накрая стъпи на котвата и така напъна ключа, че щеше да припадне. Гайката отново се завъртя с няколко градуса. След десет минути напъване той успя да я отвие. След това спря да си поеме дъх. Беше станал вир-вода.