Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 148

Подобно на Левиатан, който се издига от дълбините, заобленият нос на китайското торпедо изригна от водата в басейна. Тъй като не срещна съпротива, двигателят изтласка оръжието изцяло от водата. Голямото ускорение за частица от секундата беше достатъчно да скъса двата водещи кабела, които се простираха километри назад до подводницата. Торпедото се стовари обратно във водата и бордовете звъннаха като камбана, когато то удари дъното на басейна. След това потъна и изчезна от поглед. След прекъсването на връзката с кораба-майка бордовият компютър изключи оръжието.

Възторжен победен вик изпълни оперативния център и се понесе из кораба, където останалите членове на екипажа гледаха видеомониторите. Макс плесна силно Кабрило по гърба, а Тамара се хвърли да го прегърне.

Кабрило се приготви да излезе от центъра.

— Председателю — извика Линда след него, — а подводницата? Нашите торпеда ще я ударят след четирийсет и пет секунди.

— Аз ще бъда отпред, ако ви потрябвам.

Докато беше в тоалетната и въздишаше с облекчение, още един победен вик се понесе из кораба. Торпедата си бяха свършили работата и пътят към Антарктида беше открит.

24.

Хорхе Еспиноза се събуди от леко докосване по рамото. Като всеки добър войник той се разсъни начаса. Адютантът му, ефрейтор Де Росас, стоеше наведен над него.

— Съжалявам, че се налага да ви събудя, майоре, но на входа на залива се появи голям кораб.

— Военен?

— Не, господине, товарен. Заседнал е на брега.

Еспиноза отхвърли дебелата купчина завивки и веднага съжали. Макар директорът Ларета да се беше похвалил, че горивото не е проблем за базата, въздухът в помещението, което използваха за квартира, беше постоянно хладен. Еспиноза облече два чифта егерско бельо, преди да навлече бойната униформа. На краката си нахлузи три чифта чорапи.

— От кораба правиха ли опит да се свържат с нас?

Адютантът отвори щорите, за да пусне вътре лъчите на онова, което минаваше за слънце в тази вечно замръзнала пустош. Помещението едва побираше леглото и гардеробчето. Стените му бяха боядисани така, че да имитират шперплат. Единственият прозорец гледаше към задната част на друга сграда само на метър разстояние.

— Не, майоре. Корабът има вид на изоставен. Лодбалките за една от спасителните лодки са празни. Като се съди по това колко е очукан, вероятно е изоставен преди доста време. Сержант Лугонес го провери с бинокъла за нощно виждане. Нищо. Корабът е леденостуден.

Еспиноза отпи голяма глътка силно кафе. То не се оказа много подходящо за налепите в устата му и той направи гримаса.

— Колко е часът?

— Девет.

Значи три часа сън. Беше изкарвал и с по-малко. С Хименес и група сержанти цяла нощ бяха обикаляли хълмовете зад базата в търсене на удобни места за засада. Насеченият терен представляваше естествено укрепление със стотици места за разполагане на автоматчици. Единственото затруднение беше как да ги опазят от замръзване. Днес щяха да проверят колко дълго могат да издържат хората на позициите и да запазят своята боеспособност. Сержантите предполагаха около четири часа, но неговата оценка се доближаваше повече до три.