Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 146
Джак дю Брул
— Слушам. — Оръжейникът набра код и пусна електронния запис. Закачените по външната обвивка високоговорители започнаха да изригват звуците, съпровождащи агонията на потъващ кораб.
— В момента ми хрумна, че говорителите трябва да са на въжета и да се спускат от кораба. Така ще звучи по-реалистично. — Погледна към Хенли. — Макс, трябваше да помислиш за това.
— А защо ти не го направи?
— Нали го правя?
— Малко късно, за да ни бъде от полза.
— Нали знаеш какво се казва…
— По-добре късно, отколкото никога.
— Оръжейник, огън и с двете тръби.
Марк не се беше разсеял от тази размяна на остроумия и стреля на мига.
Струи сгъстен въздух изхвърлиха двутонните оръжия от тръбите и електрическите им двигатели заработиха. Само след няколко секунди те се носеха към своята мишена с повече от шейсет възела. Кабрило използва клавиатурата на своя команден пулт, за да превключи големия екран на носовата камера. Торпедата оставяха два бели килватера от пенеща се вода, които се отдалечаваха от кораба.
— Второто торпедо ще ни подгони след около три секунди — каза Хуан. — Отвори предния редут за картечницата „Гатлинг“ и я насочи нагоре.
Умно скритата врата на носа се отвори и оттам се показа многоцевната муцуна. Гроздът дълги цеви щеше да се завърти, докато се превърнат в размазано петно. Картечницата можеше да изстрелва по четири хиляди 20-милиметрови волфрамови куршума в минута, които щяха да проникнат достатъчно дълбоко във водата, за да стигнат до торпедото, което се носеше към кораба. В Персийския залив бяха спрели по подобен начин атаката на една иранска подводница.
— Контакт. Сонар. Второто торпедо тръгна. О, не!
— Какво има?
— То е на триста метра дълбочина.
Хуан веднага разбра усложненията. За разлика от последното им сражение с подводница клас „Кило“, където водата беше плитка, тук китайският капитан разполагаше с достатъчно място, за да заповяда на торпедото си да се спусне дълбоко и да изплува до тях там, където корабът е най-уязвим: в средата на кила. Модерните плавателни съдове могат да преживеят голяма експлозия по протежение на техния борд, справка военния кораб на САЩ „Коул“, но един взрив под корпуса ще строши гръбнака им и обикновено завършва с разчупване на две и потъване за минути.
— Кой ще спечели състезанието? — попита Кабрило.
— Тяхното торпедо е със сто трийсет и седем метра по-близо до нас, отколкото нашето до тях. Ще ни удари цяла минута по-рано.
Хуан обмисляше възможност след възможност. Просто нямаше достатъчно време, за да избягат с маневра. Освен това морето беше твърде бурно, за да може „Орегон“ да изиграе своята несравнима скорост като коз.
— Оръжейник, дай тревога за предстоящ сблъсък.
— Кормчия, прехвърлям управлението на моя боен пост.
Сред звънците, които сигнализираха тревога, се чу някакъв механически шум.
Макс, който познаваше кораба по-добре от всеки друг, разбра, че Хуан току-що е отворил вратите на басейна за спускане на подводниците на вода. Бързо схвана, какво възнамерява да направи председателят и каза:
— Да не си откачил?
— Да имаш по-добра идея? Щом торпедото използва контактен взривател, имаме шанс да го хванем.