Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 120

Хуан се отправи към флагщока с иранския флаг, отдаде традиционния си поздрав с един пръст и последва Макс към надстройката.

При водонепроницаемата врата ги посрещнаха д-р Хъксли и Линда Рос. Хъксли веднага поведе Макс към медицинския център, мърморейки, че в болницата са го зашили като касапи.

— Добре дошли — поздрави ги Линда. — Това със сигурност не е било почивката, която очаквахте.

— Как се казваше: няма ненаказано добро? Свършихте отлична работа в Антарктида.

— Благодаря. — В гласа й се долавяше известна горчивина. — Предадохме разузнавателната информация на Овърхолт само двайсет и четири часа преди аржентинците да извършат анексията, така че не му свърши кой знае каква работа.

— Какви са последните новини?

— Няма контакт с останалите станции на полуострова. Смятаме, че аржентинците се пленили учените и ще ги използват като човешки щит срещу нападение на петролния терминал.

Хуан се намръщи.

— Копират номерата на Саддам.

— Генералисимусът както винаги играе непочтено.

— Попитах Овърхолт дали имат някакви контакти в Аржентина, за да открият Тамара Райт. Обаждал ли се е?

— Съжалявам, не.

Кабрило се намръщи още повече.

— Това нямаше да се случи, ако… — Нищо нямаше да се промени, ако дадеше израз на чувствата си, затова замълча и кимна на Линда да влязат в кораба. „Орегон“ ускоряваше ход и вятърът започна да мете палубата.

— След трийсет часа ще бъдем пред бреговете на Аржентина. Ако извадим късмет, Овърхолт ще намери някакви връзки там.

— Божичко, искрено се надявам — каза Хуан и прекара пръсти през косата си. — Трябва да изразходвам малко енергия, за да се успокоя. Ще бъда в басейна.

Един от двата огромни резервоара за баласт, които Корпорацията използваше да повдига или потапя кораба, в зависимост от нужната маскировка, беше облицован с карарски мрамор и осветен с комбинация от лампи, които доста успешно наподобяваха слънчевата светлина. Басейнът отнесе попадения, когато „Орегон“ се изправи срещу либийската фрегата, но майсторите, които направиха ремонта, си бяха свършили добре работата.

Кабрило пусна халата си на земята и закачи към китките си четири тежести по триста грама. Водата не беше дълбока, защото корабът бързаше за Аржентина, затова той се гмурна, без да потапя цялото си тяло, и заплува бруст.

Водата беше неговото убежище, където можеше да освободи съзнанието си и да се отпусне. Повторението на движенията и лекото парене на мускулите бяха като медитация.

На сутринта, след обилна закуска, Хуан пое дежурството си в оперативния център. Дойде малко по-рано, за да замени Ерик Стоун, който беше изкарал най-гадната вахта — от полунощ до разсъмване. Еди с благодарност стана от мястото на кормчията, след като информира Хуан за корабите около „Орегон“ и времето, което вървеше на разваляне.