Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 122

— Момче, проповядваш не комуто трябва — каза внимателно Овърхолт. — Аз служа по волята на президента, така че нищо не мога да направя. За протокола: моят началник сметна, че трябва да изритаме аржентинците от Антарктида. На същото мнение е и председателят на Обединените началник-щабове. Те също разбират какъв опасен прецедент е това.

— Сега какво ще стане?

— Как какво? Нищо. Ще съчиним някоя резолюция, на която китайците ще наложат вето в Съвета за сигурност, и толкова. За съжаление.

Сега, когато вече имаше Антарктида, следващите в списъка на генералисимус Ернесто Корасон щяха да бъдат Уругвай и Парагвай. Хуан си помисли, че единственото, което спасява Чили, са Андите, през които трудно можеш да прекараш армия. Във Венецуела Чавес беше изградил армията си с бартерни сделки петрол срещу оръжие с Русия и сега само чакаше повод да се нахвърли на Колумбия. Несигурната демокрация в Ирак щеше да рухне като кула от кибритени клечки в мига, когато Иран започне да налага влиянието си в района.

Хуан искаше да каже всичко това на Овърхолт, но знаеше, че е излишно. Беше сигурен, че съветниците вече са изложили на президента това възможно развитие и не са успели да променят мнението му.

— Хайде, кажи ми сега нещо хубаво — помоли Хуан.

— О, имам и такива новини — отговори Овърхолт и гласът му малко се оживи. — Имаме една връзка в Аржентина, която казва, че твоята изчезнала професорка е в Буенос Айрес.

— Ха, това стеснява кръга до град с дванайсет милиона жители.

— Имай ми малко вяра — въздъхна ветеранът от ЦРУ. — Намира се в мансарден апартамент на петия етаж в район Риколета, малко след булевард „Лас Херас“.

— Ако не ме лъже паметта, район Риколета е шикозната част на града.

— Апартаментът е на генерал Фелипе Еспиноза, командира на Девета бригада.

— На Девета бригада? — Това не беше добра новина.

— За съжаление. Генералът я разпитва лично. Бих се обзаложил, че му помагат шпионите от китайското посолство в столицата.

Кабрило изстена, като си представи Тамара Райт, вързана за някой стол.

— Изпрати ми информация за сградата. Привечер ще бъдем пред крайбрежието.

— Как ще я измъкнете?

— Щом измисля някакъв план, ти първи ще го научиш. — Хуан прекъсна връзката и се облегна назад, като несъзнателно потъркваше брадичката си. Изобщо не се беше пошегувал. Нямаше ни най-малка представа как да спаси доктор Райт.

20.

Лошото време отклоняваше „Орегон“ от курса му на юг. Корабът и екипажът понасяха стоически ударите на вълните, сякаш бяха наказание за отвличането на Тамара. Поне Кабрило изпитваше подобно усещане. Някои вълни достигаха височината на мостика и щом кърмата се повдигаше високо, от водометните движители се изстрелваха дълги трийсет метра струи.

Хуан беше събрал старшите от екипа в съвещателната зала на Корпорацията. Тя беше разрушена от пряко попадение на либийската фрегата и при ремонта той се беше спрял на модерен дизайн от метал и стъкло. В масата бяха вградени тънки електрически кабели. Когато по тях протичаше ток, се образуваше статичен заряд, който държеше документите на мястото им, независимо от силата на вълнението.