Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 117

— Не знаеш къде отиваме?

— Да не мислиш, че бих се доверил на местните да намерят Тамара Райт? Ние я въвлякохме в тази каша и ние ще я измъкнем. Наех самолета с най-голям обсег на полета. Така че ще я намерим, където и да се намира.

— Затова те обичам. Няма да се уплашиш от никакви разходи, за да ми организираш среща.

Кабрило се ухили на безсрамието му и отново си сложи слушалките, за да се свърже с кораба. Помоли Хали Касим, специалиста им по комуникациите, да го свърже с Ерик Стоун.

— Защо ни изтегли от издирването на залива? — попита той вместо поздрав.

— Защото вече си го намерил.

— Аз?

— Намира се на няколко километра с моторна шейна от станцията „Уилсън-Джордж“.

— Откъде знаеш?

— Защото съм Председателят. — Хуан наистина беше много уморен. — Моля те, направи ми услуга. Искам да провериш летищния дневник на „Джексън Евърс“ за всички частни самолети, които са излетели оттук, да речем, от полунощ до обяд.

В дните преди единайсети септември би могъл да измъкне с чар тази информация от красивото момиче в приемната на фирмата, но вече не ставаше.

— Дай ми секунда. — По линията се чу как пръстите на Стоун бягат по клавиатурата.

Хуан искаше да провери едно свое предчувствие.

— Един последен файъруол — успокои го Ерик. — Вътре съм. Добре, имаме два полета. Единият е чартърен полет на „Атлантик Авиейшън“, излетял днес сутринта в девет за Ню Йорк Сити. Другият е на частен самолет, който е попълнил летателен план до Мексико Сити. Излетял е в един и половина сутринта.

— Можеш ли да ми кажеш повече за този самолет?

— Чакай малко. Тук има още една база данни. — Тя му отне по-малко от минута. — Самолетът е собственост на компания, регистрирана на Кайманските острови.

— Офшорка?

— Без съмнение. Ще отнеме малко време да… Задръж. Проверявам старите полети. Пристигнал е от Мексико Сити преди три дни на сиатълското международно летище „Такома“.

— А вчера са кацнали тук — завърши Хуан вместо него. Това беше самолетът, а за Мексико Сити летяха единствено, за да презаредят.

Той се обърна към Макс.

— Водят я в Аржентина.

19.

Конят беше голям арабски жребец с толкова стегнати мускули, че вените изпъкваха под лъскавата му козина. Беше потен и дишаше тежко, но му беше приятно да се носи в галоп по аржентинската равнина. Ездачката едва помръдваше на седлото, а шапката й висеше на тила на кожено ремъче.

Максин Еспиноза беше отлична ездачка и обичаше да се носи в галоп от господарската къща до реката, сякаш се готвеше за световното. Беше с кафяви бричове за езда и бяла мъжка риза, разкопчана толкова, че вятърът да милва голата й кожа. Ботушите й имаха онзи вид на използвани, който се получава след дълги часове езда и продължително лъскане.

Това беше съвършеният миг през късния следобед, когато слънчевите лъчи нашарваха земята със светлини и сенки и падаха толкова косо, че тревата заприличваше на полирано злато.

Някакво движение вляво привлече вниманието й и тя се обърна достатъчно бързо, за да види как един ястреб излита, стиснал вечерята си в острите си нокти.