Читать «Тайната на остров Пайн» онлайн - страница 116

— Събитията се развиват твърде бързо. Не са казали кой знае колко извън официалното осъждане.

— Какво ти казва интуицията?

— Наистина не знам. Китай в момента държи лъвския пай от нашия национален дълг, така че в това отношение са ни стиснали за топките. Логически възниква въпросът готови ли сме да започнем война за част от света, която, меко казано, не е много популярна.

— Тук става въпрос за принципи — посочи Хуан. — Държим ли на нашите идеали и готови ли сме да рискуваме живота си заради стадо пингвини и четирийсетгодишен договор, или ще им позволим да минат между капките?

— Това е ясно, но не знам какво ще направи президентът. По дяволите, не знам дори какво изпитвам аз. Част от мен иска да сритаме копелетата и да ги подкараме с шутове към Пекин и Буенос Айрес, но какъв е смисълът? Защо да рискуваме живота на войниците си? Нека вадят петрол и да вземат и пингвините.

— Това си е направо хазарт — съгласи се Хуан, макар за себе си да смяташе, че подобно решение е глупост. Аржентина бе нарушила действащ международен закон, като бе нахлула в съседна територия. Затова заслужаваше цялата ярост на Щатите и на останалите нации, подписали Антарктическия договор. Тогава се сети нещо.

— НАСА успя ли да анализира захранването, което върнахме?

— Да, има вероятност сателитът да е бил свален, както твоят човек е предположил. Обаче не се решиха да бъдат напълно категорични, защото било трудно да се докаже.

— Защо биха поели такъв риск? — попита Кабрило. — Защо при такъв висок залог, ще рискуват да свалят преднамерено някой от нашите сателити?

— Ето ти още материал за разсъждения. Сателитът не беше шпионски и дори слухове не са се носили за него. Целта му беше да следи емисиите на въглероден двуокис и да контролира дали страните изпълняват своите задължения, които ще бъдат записани в договора, който ще замести Протокола от Киото.

Хуан замълча.

— Разбира се — започна той след малко, — могат да скрият термичните следи от своята дейност в Антарктида, използвайки морската вода, но търсенето и ваденето на петрол и газ ще вдигне гъст облак въглероден двуокис на място, където не би трябвало да го има. Ако сателитът беше заработил, веднага щяхме да разберем какво вършат там.

— Щом са се готвили да анексират полуострова само седмица след като свалиха сателита, защо са си направили труда? — полюбопитства Овърхолт.

— Ланг, не внимаваш. Сделката с Китай е била уговорена едва през последните няколко дни. Без този съюзник Аржентина трябваше да крие дейността си още месеци или дори година. Китайците може да са им помогнали да го свалят като израз на добра воля или гаранция, че ще получат по-голямата част от суровия петрол, добит от новите кладенци. Това показва, че от доста време се ухажват взаимно.

— Трябваше да се сетя.

— Аз прекарах последните осемнайсет часа в полицията и ме скъсаха от разпити, но го проумях. Наистина трябваше да се сетиш.

— Какви са плановете ви?

— Трябва да се свържа с „Орегон“, преди да ти отговоря. И ти ме дръж в течение.

— Скоро ще се чуем.

Макс, който беше чул целия разговор, попита: