Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 69

— Какво става? — наведе се Тони към нея, когато лодката ускори ход.

Капитанът усети страха на Слоун и запази мълчание, докато оглеждаше наближаващия плавателен съд.

— Знаеш ли го?

— Да. Идва в Уолвис Бей горе-долу всеки месец. Яхта, дълга петнадесетина метра. Не знам нито името й, нито кой е собственикът.

— Виждаш ли някого?

— На горната палуба стоят мъже. Бели.

— Настоявам да науча какво става — изрева Тони и се изчерви.

Слоун отново не му обърна внимание. Без да ги е видяла, знаеше кой се намира на яхтата зад тях. Тя лекичко завъртя руля и се насочи с пълна скорост към далечния търговски кораб, като същевременно се молеше преследвачите й да се откажат, ако там има свидетели. Беше сигурна, че в открито море щяха да пробият и да потопят рибарската лодка. Тя се опита да бутне дроселите още напред, но дизелите вече даваха всичко, на което бяха способни. Устните й мърдаха, докато безгласно се молеше да е сбъркала и товарният кораб да не е изоставен. Ако наистина беше празен, те щяха да умрат веднага щом яхтата ги настигнеше.

Тони я сграбчи за ръката с искрящи от ярост очи.

— Слоун, по дяволите, за какво е всичко това? Кои са тези хора?

— Мисля, че са същите мъже, които снощи ме преследваха до хотела.

— Преследвали са те? Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах — озъби му се тя. — Двама мъже ме гониха до хотела. Единият носеше пистолет. Предупредиха ме да напусна страната.

Ядът на Тони премина в ярост и дори капитанът й отправи неразгадаем поглед.

— А ти реши, че няма нужда да ми казваш? Да не си се побъркала? Преследват те мъже с оръжие, а ти ни повеждаш в океана, по средата на нищото? Боже мили, жено, какво си мислиш, че правиш?

— Не смятах, че ще ни проследят — изкрещя Слоун в отговор. — Сбърках, признавам. Ако успеем да се приближим достатъчно близо до търговския кораб, те няма да ни направят нищо.

— Мамка му, а какво щеше да се случи, ако корабът го нямаше? — при произнасянето на всяка дума от устата на Тони изскачаше слюнка.

— Да, но го има, така че всичко ще бъде наред.

Тони се обърна към собственика на лодката.

— Имаш ли оръжие?

Той кимна бавно.

— Да, пушка. Използвам я, когато се появят акули.

— Добре, приятелю, препоръчвам ти да я вземеш, защото може да ни потрябва.

Досега лодката преодоляваше леко вълните откъм широката си страна, но когато Слоун смени курса, те се врязваха в нея и носът й подскачаше нагоре-надолу, а всеки път щом се забиеше в гребена на някоя от тях, наоколо се разхвърчаваше морска пяна. Плаването беше тежко и Слоун стоеше с полусгънати колене, за да поема всеки удар на вълните. Капитанът се върна отдолу и безмълвно подаде на Слоун очукана гладкоцевна пушка дванадесети калибър и шепа патрони, защото интуитивно схвана, че тя притежава сила, която липсва на Тони Риардън. После зае отново мястото си зад руля и измени малко курса, така че всяка вълна да минава под тях така, че да не отнема от скоростта им. Луксозната яхта беше наваксала поне една миля, а товарният кораб пред тях не изглеждаше по-близо.