Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 68

Едва на няколко мили от брега Слоун каза на капитана къде всъщност иска да отиде. Той й обясни, че този район е лишен от всякакъв морски живот, но тя си плащаше и капитанът се подчини.

Това се случи преди шест спокойни часа и всяка миля, която оставяха зад гърба си без произшествия й позволяваше да се успокои още малко. Мъжете, които я бяха преследвали, вероятно бяха решили, че е взела предупреждението им на сериозно и се е отказала.

Със засилването на вятъра от юг вълните станаха по-големи. Широката моторница ги преодоляваше лесно. При всяка вълна тя се накланяше към десния борд и после с лекота лягаше на равен кил. Капитанът се върна от тоалетната, застана за малко зад Слоун и я остави да управлява. После измъкна бинокъл изпод седалката и огледа хоризонта. След това й го подаде и посочи на югозапад.

Слоун нагласи бинокъла, за да пасне на разстоянието между очите й, и го вдигна. На хоризонта някакъв голям кораб плаваше край брега. Беше товарен кораб с един димоход, който изглежда държеше курс към Уолвис Бей. От това голямо разстояние не се различаваха никакви подробности, освен неясните очертания на корпуса и малката гора от кранове на предната и задната палуба.

— Никога не съм виждал такъв кораб по тези места — каза капитанът. — Единствените кораби, които пристават в Уолис са крайбрежни и пътнически. Рибарите се придържат по-близо до брега, а танкерите, които заобикалят Нос Добра надежда, плават четиристотин-петстотин мили по-навътре.

Световните океани са разделени на морски пътища, толкова ясно маркирани, колкото междущатските магистрали. Тъй като плавателните планове на супертанкерите винаги са напрегнати, а разходите за движението им се измерват със стотици хиляди на ден, те неизменно следват най-късата линия между две точки и рядко променят маршрута с една или две мили. Затова, докато в едни части на океана движението на плавателни съдове изобилстваше, в други не виждаха и по един кораб годишно. Наетата лодка се намираше в подобен мъртъв район — достатъчно далеч, за да не среща местните товарни кораби, които зареждаха Уолвис Бей, но доста встрани от установените маршрути за заобикаляне на Нос Добра надежда.

— Има още нещо странно — отбеляза Слоун. — От комина не излиза пушек. Смяташ ли, че е изоставен? Може да е попаднал в буря и екипажът да го е напуснал.

Тони се качи по стълбата. Слоун се беше замислила за тайнствения кораб и съдбата на неговия екипаж и не го чу да идва, затова подскочи, щом той сложи ръка на рамото й.

— Извинявай — каза Тони. — Погледни назад. Още една лодка плава в тази посока.

Слоун се обърна толкова рязко, че ръцете й на руля неволно мръднаха и лодката се наклони към левия борд. Океанът е прословут с това, че в него разстоянията трудно се преценяват, и тя го знаеше, но разбра, че яхтата, която плаваше с пълен ход подире им, не можеше да е на повече от няколко мили. Щом ги настигаше, значи плаваше по-бързо от тях. Тя подхвърли бинокъла на капитана и бутна дроселите до края на скалата.