Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 67

Всеки път, когато излизаше с лодка в океана, тя се чувстваше отново като тийнейджърката, която работеше на бащината си лодка под наем по източното крайбрежие на Флорида. Когато пое работата заради заболяването на баща си, Слоун преживя няколко неприятни произшествия с пияни риболовци, заинтересувани повече да уловят нея, отколкото рибата във водата. Но независимо от всичко това беше най-страхотното време в живота й. Соленият йоден аромат на морската вода успокояваше душата й, а самотата на летящата напред лодка й помагаше да съсредоточи мислите си.

Капитанът на наетата лодка, един приветлив намибиец, почувства в нея сродна душа, и всеки път й отправяше съучастническа усмивка щом погледнеше към него. Слоун винаги му отвръщаше. Заради двата дизелови двигателя, които ръмжаха под палубата, беше невъзможно да разговарят, затова той стана от седалката си и я покани с жест да поеме управлението. Усмивката й стана още по-широка. Капитанът почука с пръст по компаса, за да й покаже в каква посока се движат, и се отдръпна от руля. Слоун се плъзна на мястото му и лекичко отпусна ръце върху колелото.

Той остана до нея няколко минути, за да се увери, че килватерът им продължава да е права линия. Удовлетворен, че е бил прав в предположението си, че пътничката му може да управлява четиринадесетметрова моторница, той се плъзна надолу по късата стълба, кимна на Тони Риардън, който се беше прегърбил на риболовния стол, и отиде да използва салона.

Слоун щеше да се откаже от издирването, ако онези мъже снощи не я бяха подгонили. Действията им я убедиха, че е на прав път и ще намери кораба на Нейно кралско височество „Роув“. Защо иначе ще се опитват да я сплашат? Не каза на Тони за нападението, но първата й работа сутринта беше да се обади на шефа си и да му разкаже всичко подробно. Въпреки че беше загрижен за нейната безопасност, той разреши да удължат престоя си с още един ден, за да могат да проучат и онзи участък, където Папа Хайнрик беше видял своите великански железни змии.

Знаеше, че е безразсъдна. Всеки разумен човек щеше да вземе под внимание предупреждението и да напусне страната с първия самолет, но нейната природа не беше такава. През целия си живот не беше оставяла недовършена задача. Независимо колко тъпа беше някоя книга, тя я прочиташе до последната дума. Без значение колко трудна е дадена кръстословица, тя я решаваше до последното квадратче. Нямаше значение колко е трудна поставената й задача, тя винаги я изпълняваше. Вероятно същата склонност към упорита неотстъпчивост я караше да продължава обречените си връзки дълго след като отдавна е трябвало да ги прекрати. Обаче тя й даваше и силата да се изправи срещу онези, които се опитваха да й попречат да намери своя кораб.

Когато избираше капитана на лодката Слоун внимаваше много той да не е някой от тези, с които тя и Тони бяха разговаряли, докато съставяха картата. Излязоха от хотела и се смесиха с голяма група туристи, които се бяха насочили към крайбрежието за индивидуалните си риболовни екскурзии. В автобуса тя се увери, че никой не ги е последвал. Ако беше видяла нещо подозрително, щеше да се откаже от начинанието, но никой не им беше обърнал внимание.