Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 71

— Нямам ни най-малката идея — най-сетне отговори Хуан — защо пирати ще използват яхта за няколко милиона, за да преследват стара рибарска лодка на 150 мили от брега? В това има нещо гнило. Уепс, увеличи изображението на яхтата. Да видим кой е на борда.

Марк Мърфи не беше на смяна, затова морякът, който беше заел неговото място на оръжейната централа, завъртя джойстика и топчето за курсора на дисплея и увеличи картината, както искаше Кабрило. При толкова голямо увеличение дори управляваните от компютъра жироскопи не можеха да попречат на изображението да трепка. Независимо от това картината беше достатъчно ясна. Слънцето блестеше по наклонените стъкла на каютата под мостика, но въпреки блясъка Хуан добре виждаше четиримата мъже върху мостика на издължената яхта. Двама държаха автомати. Единият вдигна оръжието и даде къс откос.

Предвиждайки заповедта, която щеше да последва дежурният по оръжията смени картината, за да видят бягащия „Пенгуин“. Нямаше вид на улучен, но една меднокоса жена бе приклекнала зад ниската стена на борда — с ловна пушка в ръцете.

— Уепс — рязко каза Кабрило, — приготви картечницата, но не спускай плочата пред амбразурата в корпуса. Насочи я срещу яхтата и за всеки случай изкарай и 30-калибровите на десния борд.

— Четирима мъже с автомати срещу жена с ловна пушка — замислено каза Хали. — Сражението няма да продължи дълго, ако не направим нещо.

— Работя по въпроса — сопна се Кабрило и кимна на специалиста по комуникациите. — Свържи ме с нея.

Касим натисна един бутон на трите си клавиатури.

— Можеш да говориш.

Кабрило нагласи микрофона на бузата си.

— „Пенгуин“, „Пенгуин“, „Пенгуин“, говори моторният кораб „Орегон“. — На екрана видя как главата на жената се обърна рязко назад, когато го чу по радиостанцията.

Тя се промъкна обратно в каютата и миг по-късно одрезгавелият й глас изпълни командния център:

— „Орегон“, слава богу. За миг си помислих, че сте изоставен кораб.

— Не си далече от истината — сериозно подхвърли Линда Рос. Макар да не беше на смяна, Хуан беше помолил Рос да дойде с него в контролния център, ако случайно има нужда от нейната интелигентност.

— Моля обяснете от каква помощ имате нужда — каза Хуан, преструвайки се, че не вижда какво става. — Споменахте пирати.

— Да, те току-що откриха огън по нас с автомати. Казвам се Слоун Макинтайър. Излязохме с лодка под наем да половим риба и те се появиха изневиделица.

— Не мисля, че говори истината — каза Линда, като лекичко похапваше долната си устна. — Онзи тип от яхтата каза, че я бил предупредил за нещо.

— Значи лъже — съгласи се Хуан. — Току-що стреляха по нея, а тя лъже. Не смятате ли, че това е много интересно?

— Сигурно крие нещо.

— „Орегон“ — извика Слоун, — чувате ли ме?

Кабрило натисна бутончето на микрофона.

— Да, чуваме ви. — Той стрелна поглед към екрана и бързо прецени положението, разполагайки мислено плавателните съдове по местата, където щяха бъдат след минута и малко по-късно. Тактическата картина не беше много весела. Но по-лошото беше, че се налагаше да действа на сляпо. Защото предположи, Слоун Макинтайър бе най-големият наркотърговец в Южна Африка и сигурно някой конкурент искаше да й духне свещичката. Може би тя и останалите на „Пенгуин“ щяха само да си получат заслуженото. Но от друга страна, можеше и да е напълно невинна.