Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 66

Писъците секнаха. Това не стана бавно и постепенно, беше внезапно прекъсване на звука, много по-плашещо със своите внушения.

Джеф Мерик скочи на крака и пъхна лице между железните пръти на решетката, за да може да види крайчеца на желязната врата към крилото с килиите. Няколко минути по-късно резетата изщракаха назад и тя се отвори със скърцане.

Трябваше да я вкарат с влачене. Ръцете й бяха отпуснати върху раменете на двама от пазачите, а третият държеше голяма връзка ключове. Когато наближиха, Мерик видя по косата й засъхнала кръв. Работният й комбинезон беше разкъсан около врата, а кожата на гърдите и рамото беше синкаво-морава. Тя успя да вдигне глава, докато я влачеха покрай неговата клетка. Мерик направо зяпна от удивление. Лицето й беше смазано от бой. Едното й око беше затворено и подуто и тя едвам успяваше да държи другото отворено заради подутините. От спуканите й смазани устни капеше кръв и слюнка.

В очите й проблясваха съвсем слаби искрици живот, когато успя да погледне към него.

— Мили боже! Сюзън, ужасно съжалявам! — Не се опита да сдържи сълзите си. Тя се беше превърнала в толкова жалка отломка, че той би се разплакал дори ако беше напълно непозната. Това, че беше негова служителка и че по някакъв начин е отговорен за онова, което й бяха сторили, късаше сърцето му.

Тя изплю кървава храчка на каменните плочи и изграчи:

— Дори не ми зададоха някакъв въпрос.

— Копелета! — изкрещя той яростно към пазачите. — Ще ви платя колкото поискате. Няма нужда да й причинявате това. Тя е невинна.

Със същия успех би могъл да говори на глухи, защото те не реагираха, а просто продължиха да я влачат, докато не се скриха от погледа му. Чу как се отваря вратата на килията й и глухото тупване на тялото, когато я захвърлиха вътре. После желязната врата беше затворена с трясък и резетата отново изщракаха.

Мерик реши, че щом дойдат за него, той ще се защитава с всички сили. Ако щяха да бият и него, искаше поне пръв да нанесе няколко удара. Чакаше ги в килията си със стиснати юмруци и напрегнати рамене.

Тогава се появи най-слабият от пазачите, онзи с яркосините очи. Той държеше нещо в ръка и преди Мерик да успее да го различи и да реагира, пазачът стреля. Беше електрошоков пистолет „Тейзър“, който вкара петдесет хиляди волта в тялото на Мерик и блокира централната му нервна система с взрив от болка. За секунда Мерик се скова, но бързо рухна на пода. Когато най-сетне се свести, вече го бяха изкарали от килията и го бяха довлекли до главния вход. Смазан от страшните болки на електрическия заряд, той забрави всички мисли за битка.

9.

Слоун Макинтайър носеше бейзболно кепе, за да скрие косата си от ветреца, който вдигаха двадесетте възела на рибарската лодка. Очите й бяха защитени от огромни слънчеви очила „Оукли“, закачени за шарен ланец. Цялата изложена на слънцето кожа беше наплескала с лосион против изгаряне с фактор 30. Носеше камуфлажни шорти и свободна памучна риза с джобове. Краката й бяха обути в платнени мокасини. На глезена й проблясваше златна верижка.