Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 65

Сюзън беше бледа, а очите й бяха изгубили блясъка си от отчаяние. Той извика името й и се втурна към решетката пред килията, за да се опита да я докосне в знак на съпричастност, но най-дребният от похитителите им стовари палка върху железните пръти. Мерик безсилно падна назад, а те я изведоха навън. Според скоростта, с която се покачваше температурата, той реши, че оттогава са минали четири часа. В началото беше тихо, а после започнаха писъците. Вече втори час измъчваха Сюзън.

През първите часове на тяхното отвличане Мерик беше сигурен, че похитителите им ще поискат пари в замяна на освобождаването им. Знаеше за политиката на нулева търпимост на швейцарските власти срещу похитителите, но знаеше също, че има фирми, специализирани в преговори с такива хора. Заради последната вълна от отвличания в Италия, Мерик бе наредил на борда на директорите да намери подобни фирми и да осигури освобождаването му независимо от разходите.

Но след като го качиха на самолета и летя шест часа със завързани очи, вече не знаеше какво да мисли. Той и Сюзън бяха разговаряли шепнешком късно през нощта и споделиха предположенията си за намеренията на похитителите. Сюзън настояваше, че сигурно става дума за неговите пари и че тя е въвлечена в отвличането като свидетел, но Мерик не беше толкова сигурен. Не го бяха накарали да говори с някого, за да събере пари за откупа, и дори не намекнаха, че хората от неговата фирма знаят, че той и Сюзън са още живи. Нищо от това, което ставаше не съответстваше на нещата, които беше чувал за отвличанията. Действително, краткият курс за безопасност на шефове на фирми, който изкара, беше преди години, но той си спомняше достатъчно, за да разбере, че похитителите им не се вписват в обичайния профил.

А сега и това. Измъчваха горката Сюзън Донливи, предана и всеотдайна служителка, която не знаеше нищо извън нейните епруветки и предметни стъкла. Мерик се сети за идеята й да сложи край на петролните разливи с помощта на създадения от нея изкуствен планктон. Не й беше казал, че въпреки благородните й подбуди нейната концепция е малко чудата. Цялата му реч за отмъщението като силен подтик беше просто приказки, повтаряни стотици пъти в различни разновидности. Тя щеше да има по-голям успех в преодоляването на травмата от детството с помощта на психиатър, а не в лабораторията.

Щом нейният проект му дойде наум, той прехвърли през главата си всички други изследвания, провеждани в момента в „Мерик Сингър“. Откакто попадна в килията, беше правил това много пъти. Нямаше нищо, абсолютно нищо, което би могло да обясни отвличането като случай на индустриален шпионаж. Не предстоеше да патентоват нещо ново или революционно. Фактически не бяха имали доходоносен патент, откакто той и Дан Сингър пуснаха на пазара сероочистващите филтри. Оттогава за него фирмата беше главно средство да задоволява суетността си, да не се отдалечава много от света на изследванията в областта на химията и да получава покани да говори пред разни конференции.