Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 61

Тони се разплати с пилота за днешния полет с всичките си пътнически чекове, освен два, които се беше заклел да проиграе в казиното на хотела. Пилотът стисна ръцете и на двамата, благодари им, че са използвали неговата компания за чартърни полети и преди да си тръгне, им даде един последен съвет:

— Сигурен съм, вече сте схванали, че Лука е мошеник и крадец, но е прав за Папа Хайнрик. Старецът не е наред в главата. Вие двамата вече се позабавлявахте да търсите вашия потънал кораб. Сега се насладете на последния ден от ваканцията си. Запишете се за обиколка на дюните или просто се отпуснете край басейна, както каза Тони.

Тъй като Лука беше достатъчно далеч, за да не може да ги чуе, Слоун му отговори:

— Пийт, дошли сме от другия край на света. Какво значи още един загубен ден?

Пилотът се изкикоти.

— Това харесвам у вас, янките. Никога не се отказвате.

Те отново си стиснаха ръцете, а Лука се настани отзад в каросерията. Оставиха го пред един бар в неговия работнически квартал на Уолвис Бей. Изплатиха му надницата и въпреки техните уверения, че повече няма да имат нужда от него, той обеща да ги чака пред хотела в девет сутринта.

— Боже, направо е нетърпим — въздъхна Слоун.

— Не мога да разбера какъв проблем имаш с него. Да, няма да му дойде зле един душ и малко паста за зъби, но наистина ни помогна.

— Опитай се да бъдеш жена край него и ще разбереш.

Свакопмунд не приличаше на нито един друг град в Африка. Тъй като Намибия някога е била немска колония, архитектурата на къщите беше чисто баварска с гредите и украсата по фасадите, а черквите бяха солидни лутерански постройки. Улиците, засенчени от палми, бяха широки и добре поддържани, макар пустинният пясък да се носеше навсякъде. Достъпът до дълбоководното пристанище в залива Уолвис го беше превърнал в цел на екскурзиите с кораб и на търсачите на приключения със собствени яхти.

Слоун помоли да не участва в предложената от Тони вечеря на бюфета на хотела и да не прекарва нощта в казиното с него:

— Смятам да ида в ресторанта на фара и да гледам залеза.

— Както искаш — фръцна се той и пое към стаята си.

След душа Слоун си облече лятна рокля с щампи на цветя, а на раменете наметна пуловер. Остави медната си коса да се спуска свободно на раменете й и използва грим само на бузите, които слънцето беше изгорило. Тони се беше държал като джентълмен през цялото пътуване, но тя предчувстваше, че тази вечер, след като се прави няколко часа на Джеймс Бонд в казиното, той щеше да й се пусне, и реши да стои настрана от него.

Тръгна бавно надолу по Банхоф Стрийт, надничайки във витрините на магазините, където бяха изложени местни дърворезби и боядисани щраусови яйца. Вятърът, който се носеше от Атлантика, освежаваше града и прочистваше въздуха от праха. Когато стигна до края на улицата, от дясната й страна лежеше Палм Бийч, а право пред нея Моул. Моул беше естествена ивица земя, вдадена в морето, която защитаваше Палм Бийч, а на върха й се намираше фарът. След няколко минути тя стигна до него. Ресторантът бе кацнал над разбиващите се в брега вълни и от него се разкриваше възхитителна гледка. Там вече имаше неколцина туристи, на които беше хрумнала същата идея като на Слоун.