Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 59

— Председателю, това не е обичайният ни начин на работа.

— Да, Линда, знам, но може би сме на точното място и време, за да сполучим.

— Или похитителите ще съобщят исканията си днес и „Мерик Сингър“ ще платят и добрият стар Джефри ще си бъде у дома за вечеря.

— Забравяш нещо много важно — каза Хуан сериозно, за разлика от нейния лековат тон. — Извеждането му от страната със самолет е риск, който не биха поели, ако ставаше дума само за откуп. Ако са искали само пари, можеха да го скрият някъде в Швейцария, да обявят исканията си и да приключат. Ако планирането им е толкова точно, както казваш, в техния заговор трябва да има още едно равнище, което още не сме видели.

Линда Рос кимна, усетила сериозността на положението.

— Например?

— Намерете Дяволския оазис и може би ще разберем.

7.

Слушалките, притиснати към ушите на Слоун, я караха да се поти толкова много, че чувстваше косата си като залепена за кожата. Но ако ги свалеше да се разхлади, щеше да й се наложи да понася боботенето на двигателя и ротора на хеликоптера. Това равновесие на неудобствата тя понасяше вече два безплодни дена.

Гърбът на ризата й също лепнеше. Всеки път, когато сменяше позата си, тя залепваше за облегалката на виниловата седалка. Научи се да задържа ризата с ръка, когато се раздвижваше, защото иначе тя прилепваше плътно на гърдите й и предизвикваше похотливата усмивка на Лука, който седеше до нея на задната седалка. Слоун би предпочела да седи отпред до пилота, но той каза, че има нужда от тежестта на Тони отпред, за да уравновеси машината както трябва.

За последен път се връщаха в Свакопмунд и Слоун беше едновременно благодарна и разочарована. Седем пъти бяха прелитали над океана и проучвали местата, отбелязани с кръгчета на картата й, и седем пъти се бяха връщали за презареждане, след като не откриха нищо друго, освен естествени скални образувания. Преносимият металдетектор, който спускаха във водата на дълго въже, не успя да открие достатъчно голям предмет, който би могъл да бъде котва, да не говорим за цял кораб.

Тялото я болеше от дългите нажежени часове в малкия претъпкан хеликоптер и вероятно никога нямаше да може да изкара телесната миризма на Лука от ноздрите си. Слоун беше толкова сигурна в плана си да използва познанията на местните рибари за водите по крайбрежието, че дори не й беше минавало през ума, че може да не успее. Но сега, когато се връщаха към малката хеликоптерна площадка в дюните извън Свакопмунд, поражението драскаше гърлото й, а блясъкът на океана под тях пронизваше очите й през тъмните стъкла на слънчевите очила и караше главата й да тупти.

Тони се обърна към нея и й показа със знаци да включи слушалките във вътрешната комуникационна система на машината. Тя ги беше откачила от мрежата, за да придаде известна интимност на самосъжалението, което изпитваше.