Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 62

Тя си поръча немска бира на бара и я отнесе на едно от свободните места, които гледаха към морето.

Слоун Макинтайър не беше свикнала да се проваля, затова беше особено раздразнена от това пътуване. Вярно, че то още от самото начало си беше рисковано начинание, но тя все още смяташе, че имат добра възможност да намерят кораба на Нейно величество „Роув“.

И тогава какво, запита се за стотен път. Колко голяма беше вероятността слуховете да излязат верни? Хиляда на едно? Или един милион на едно? И какво щеше да получи за това, че го е намерила? Потупване по гърба и премия. Тя се запита дали примиряването с лошото настроение на Тони, с похотта на Лука й с лудостта на Папа Хайнрик си заслужаваше. Изпи остатъка от бирата си на три ядни глътки и си поръча друга заедно с риба за вечеря.

Ядеше и гледаше как слънцето потъва в океана, размишлявайки за живота си. Сестра й имаше съпруг и кариера плюс три деца, докато тя пребиваваше в лондонския си апартамент толкова нередовно, че се наложи да изхвърли всички растения и да ги замени е пластмасови, защото винаги умираха от занемаряване. Замисли се за последната си връзка, която постепенно се изчерпа, защото тя никога не си беше вкъщи. Но най-много размишляваше върху това, как жена с научна степен по бизнеса от Колумбийския университет е стигнала дотам, да прекарва времето си, като обикаля страни от Третия свят и разпитва рибарите къде губят мрежите си.

Когато свърши с вечерята, реши, че щом се върне вкъщи, сериозно ще огледа живота си и какво иска от него. След три години щеше да стане на четиридесет и макар това сега да не й звучеше като твърде старческа възраст, спомняше си колко древна й се струваше, когато беше на двадесет. Все още бе далеч от целите на своята кариера и се досещаше, че няма да се изкачи кой знае колко повече по стълбицата, ако не предприеме решителни действия.

За такива действия Слоун беше сметнала идването си в Намибия, но сега излизаше, че това е провал и логиката й направи пълен кръг. Започна да се ядосва на себе си как е могла да сбърка толкова.

Въздухът стана леко хладен заради вятъра, който идваше откъм студената вода. Тя нахлузи пуловера, плати сметката и остави щедър бакшиш, макар пътническият й гид да твърдеше, че келнерите не очакват да получат такъв.

Тръгна обратно към хотела, но избра различен маршрут само за да види повече от стария град. Тротоарите бяха тихи и с изключение на районите около няколкото ресторанта, по улиците нямаше движение. Макар и богата по африканските стандарти, Намибия все още си беше бедна страна и хората тук живееха с естествения ритъм на деня. Повечето си лягаха да спят в осем, така че се виждаха малко светлини в домовете.