Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 63

Слоун чу стъпките, когато вятърът внезапно спря. Без лекичкото му шумолене тракането на токовете по бетона се чуваше надалеч. Тя се обърна и видя как една сянка се приведе зад ъгъла. Ако човекът беше продължил да върви, тя щеше да сметне това за пристъп на параноя. Но той очевидно не искаше тя да знае, че е там, и Слоун изведнъж осъзна, че съвсем не познава толкова добре тази част на града.

Знаеше, че хотелът й се намира вляво от нея на може би пет-шест преки по-нататък. Той се извисяваше над Банхоф Стрийт и ако тя успееше да стигне до тази улица, всичко щеше да бъде наред. Слоун се затича, изгуби единия си сандал само след няколко крачки и бързо изрита и другия. Нейният преследвач възкликна изненадано и хукна след нея.

Слоун тичаше с все сили, а босите й крака шляпаха по тротоара. Точно когато се готвеше да завие зад ъгъла, рискува да погледне назад: те бяха двама! Помисли си, че може да са двама от рибарите, които тя и Тони бяха разпитвали, но тогава успя да различи, че са бели и единият сякаш държеше пистолет в ръката.

Тя се наклони и зави зад ъгъла, след което се затича още по-бързо. Те щяха да наваксат, знаеше това, но беше сигурна, че ако успее да стигне до хотела, щяха да офейкат. Докато размахваше ръце, й се дощя да си беше сложила спортен сутиен, а не дантеленото нещо, което избра. Слоун профуча по една странична уличка. В момента мъжете не се виждаха, така че когато съзря един пасаж, тя инстинктивно хукна по него.

Беше стигнала почти до края, където той се разширяваше в друга улица, когато ритна някаква консервена кутия, която не бе забелязала в тъмнината. Болката от ударения пръст беше нищо в сравнения с яда, че не я беше видяла. Кутията издрънча като звънец и когато излезе от пасажа, Слоун знаеше, че и нейните преследвачи са го чули. Тя зави отново наляво и видя да се приближава кола. Изтича по средата на платното и започна като обезумяла да размахва ръце. Колата намали. Вътре видя мъж, жена и деца на задната седалка.

Жената каза нещо на мъжа, който виновно отмести поглед от нея, даде газ и я отмина. Слоун изруга. Беше изгубила скъпоценни секунди, надявайки се да получи помощ. Затича се отново и дробовете й започнаха да парят.

Със смайване чу пукота на пистолетния изстрел и видя облачето бетонен прах, което изригна от сградата до нея. Стрелецът пропусна главата й с по малко от тридесетина сантиметра. Тя се пребори с инстинкта да се наведе, защото това щеше да намали скоростта й, и продължи да спринтира като газела, опитвайки се да криволичи наляво и надясно с резки движения, за да не могат да се прицелят.

Видя табелката на Васерфал Стрийт и разбра, че е само на половин пряка от хотела. Увеличи скоростта още малко, удивявайки се на собствените си възможности, и излезе на Банхоф Стрийт. Хотелът й се издигаше почти фронтално срещу нея и няколко коли се носеха надолу по широката улица. Около старата преустроена гара имаше множество светлини. Тя пресече между автомобилите, без да обръща внимание на ядните клаксони и най-сетне стигна до входа на хотела. Там се обърна. Двамата мъже се прикриваха от другата страна на улицата и я гледаха яростно. Стрелецът беше скрил пистолета под сакото си. Той сви дланите си на фуния пред устата и се провикна: