Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 60

— Пилотът каза, че машината няма толкова голям обсег, че да проверим последното място на картата. Онова, за което ни каза Папа Хайнрик.

— Какво за Папа Хайнрик? — попита Лука, задушавайки я с лошия си дъх.

Нещо я беше накарало да му спести информацията за среднощната си разходка до Сандуич Бей и срещата с лудия стар рибар. Може би защото с нежелание започна да подозира, че Лука е бил прав, и просто не искаше да си го признае пред водача.

Макар че би предпочела Тони да си беше държал устата затворена, Слоун вдигна рамене.

— Няма значение. Той е напълно откачен. Пропиляхме за гориво повече от две хиляди долара, за да проверим данни от благонадеждни източници. Не виждам защо да пилеем още за Папа Хайнрик и великанските му змии.

— Великански какво? — попита пилотът. Той беше южноафриканец и говореше английски със силен африканерски акцент.

— Великански змии — повтори Слоун, чувствайки се като глупачка. — Твърди, че е бил нападнат от гигантски метални змии.

— Най-вероятно причината е в делириум тременса — подхвърли пилотът. — Всички знаят, че Папа Хайнрик е най-големият пияница на света. Видях го как надпива повече от двама австралийски туристи, които паднаха под масата, а бяха грамадни като слонове. Мисля, че бяха ръгбисти. Ако Хайнрик е видял змии, можеш да заложиш последния си ранд, че е идвал от запой.

— Великански змии — изкикоти се Лука. — Не ви ли казах, че Папа Хайнрик е луд? Прахосали сте си времето, за да разговаряте с него. Трябва да вярвате на Лука. Аз ще намеря мястото, което търсите. Ще видите.

— Без мен — каза Тони. — Вдругиден трябва да си бъда вкъщи и искам просто малко да полежа край басейна.

— Няма лошо — каза Лука и стрелна поглед към мястото, където бедрото на Слоун се показваше от шортите й. — Сам ще заведа госпожица Слоун с лодка, която има по-голям обсег от този хеликоптер.

— Не мисля така — остро отговори Слоун и привлече вниманието на Тони. Тя го погледна страшно, но на него му трябваше известно време, за да разбере какви са всъщност намеренията на водача им.

— Ще го решим по-късно. Да видим как ще се чувствам утре сутринта. Може би една разходка с лодка няма да ми навреди.

— Губите си времето — измърмори пилотът.

Слоун беше сигурна, че той е прав.

Двадесет минути по-късно хеликоптерът увисна над прашната хеликоптерна площадка. Роторите вдигнаха облак прах, скриха земята и превърнаха ветропоказателя в розов неподвижен конус. Пилотът нежно спусна машината на земята и веднага изключи двигателите. Пронизителните стеналия на моторите заглъхнаха, а перките на роторите забавиха ход. Той отвори вратата, преди да спрат и жежкият, смърдящ на пот въздух в кабината се смеси с миришещата на пясък горещина отвън. Въпреки това те почувстваха облекчение.

Слоун отвори вратата и слезе от хеликоптера, като се наведе инстинктивно, защото роторът продължаваше да се върти над главата й. Тя грабна мешката си и заобиколи към носа на хеликоптера, за да помогне на Тони да откачи метал-детектора и макарата с въжето от лявата планка. Заедно пренесоха тежащия 45 килограма детектор с въжето и го натовариха на откритата каросерия на пикапа, който бяха наели. Лука не направи опит да им помогне, вместо това яростно дърпаше от първата си цигара през последните два часа.