Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 58

— Проверихте ли какви чартърни полети са тръгнали снощи от Женева?

— Ерик работи по този въпрос в момента. Полетите са повече от петдесет. Току-що завърши една икономическа среща на върха и всички важни клечки са си тръгвали за вкъщи.

Хуан извъртя очи.

— Общественици.

— Може би това не е лош късмет за нас, а просто добро планиране от тяхна страна.

— Добро попадение.

— Засега полицията не знае какво да мисли. Играят си на „ще поживеем и ще видим“, докато похитителите не отправят своите искания.

— Възможно ли е всичко това да е заради Сюзън Донливи, а не заради Джефри Мерик? — попита Хуан.

Марк поклати глава.

— Съмнявам се. Проверих я в базата данни на фирмата. Работи там от две години. Тя е изследовател в областта на органичната химия и още пише доктората си. Както вече казах, живее сама. Няма мъж, нито деца. Повечето биографии на служителите дават информация и за страничните им интереси и хобита. Нейната изрежда само професионалните й препоръки. В нея няма нищо лично.

Нито един похитител не би влязъл в разходи по наемането на частен самолет, за да я отвлече.

— Няма значение какво мислиш — подметна Линда. — Мерик е бил целта и се обзалагам, че Донливи е взета, защото е станала свидетел.

— А какво знаете за Дяволския оазис, който споменаха? — попита Хуан, за да ги накара да се съсредоточат.

— В интернет не се споменава подобно място — отговори Линда. — Сигурно е кодово название, така че може да е всяко място на света. Като се има предвид къде прихванахме разговора, в който казаха, че ще стигнат там в четири сутринта, може да опишем достатъчно голям кръг, за да опре в източния край на Южна Америка. А може да са завили отново на север, за да се насочат обратно към Европа.

— Това не ми се струва много вероятно. Да предположим, че от Швейцария са продължили по права линия по същия курс на юг, който ги доведе снощи до нас. Къде е най-вероятното място за кацане?

— Някъде в Намибия, Ботсвана, Зимбабве или Южна Африка.

— Като се има предвид късметът ни, колко залагаш на това, че ще излезе Зимбабве? — измърмори Марк.

Корупцията и лошото икономическо планиране бяха превърнали тази някога богата държава в най-бедната на континента. Тлеещият гняв срещу правителството, което потиска собствения си народ, заплашваше да прелее. Чуваха се разкази за нападения срещу отдалечени села, дръзнали да се изкажат срещу режима. Същевременно гладът и болестите драматично се увеличаваха. Всички признаци говореха за предстояща гражданска война, която може да избухне след месеци иди дори седмици.

— Отново може да не става дума за нашия лош късмет, а за тяхното добро планиране — каза Линда. — Едва ли някой ще тръгне да издирва отвлечен индустриалец по средата на район във война. Може лесно да са подкупили правителството, за да си затвори очите, когато го доведат.

— Добре. Съсредоточете се върху издирването на Дяволския оазис с идеята, че се намира в Зимбабве, но не изключвайте и други възможности. Ние ще продължим да плаваме на юг и да се надяваме, че ще откриете нещо, докато стигнем до Тропика на Козирога, Междувременно аз ще говоря с Ленгстън, за да разбера дали ЦРУ знае нещо по въпроса и да го помоля да сондира швейцарското правителство и борда на директорите на „Мерик Сингър“. Да им съобщи, че може би ще имат избор.