Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 51

— Ерик, мисля, че от тук нататък можеш да поемеш управлението.

— Разбрано, председателю — отговори Стоун. — Поех руля.

Хуан се отпусна на стола си. Макс Хенли сложи ръка на рамото му.

— Страхотно води кораба, ако смея да кажа.

— Благодаря. Не мисля, че скоро ще имам желание да го повторя.

— Ще ми се да кажа, че сме се измъкнали, но още не сме. Зарядът на акумулатора е паднал до тридесет процента. Въпреки течението, което ни носи, ще останем без енергия на около десет 15 километра от океана.

— Изобщо ли ми нямаш доверие? — попита с болка Хуан. — Не беше ли тук, когато Ерик каза, че най-високата точка на прилива ще бъде в… — Хуан погледна часовника си — … след около час и половина? Океанът ще навлезе на около двадесет-тридесет километра срещу течението и река Конго леко ще се осоли. Може да е нещо като да караш състезателен автомобил с обикновен бензин, но водата все пак ще е достатъчно солена, за да заработи магнито-хидродинамиката.

Макс изруга.

— Защо не се сетих за това?

— Затова ми плащат повече, отколкото на теб. Аз съм по-находчив, наполовина по-умен и изглеждам значително по-добре.

— И освен това носиш скромността си като добре ушит костюм. — Макс стана сериозен. — Веднага щом стигнем в Бома, ще вкарам няколко от инженерите в тръбите, но доколкото мога да преценя от компютърните данни, те са наред. Може би не на сто процента, но имам предчувствие, че няма да се наложи да бъдат препокривани.

Макар в Корпорацията да носеше титлата президент и да му бяха възложени множество от ежедневните задачи, свързани с управлението на една успешна фирма, Макс се наслаждаваше най-много на ролята си на главен инженер на „Орегон“, чиито свръхмодерни двигатели бяха цялата му гордост и радост.

Слава богу, помисли си Хуан, защото смяната на покритието на движителните тръби струваше милиони.

— Но не искам да оставаме в Бома по-дълго от необходимото. Веднага щом приберем Линк и Еди, трябва да излезем в международни води. Просто за всеки случай, ако се окаже, че господин Исака не може да ни опази от властите, тъй като сме изпуснали малко от язовира им.

— Добра идея. Можем да проверим тръбите и в открито море, не само в пристанището.

— Нещо важно в докладите за повредите, които си получил?

— Като се изключат рентгеновият апарат в лечебницата и оплакванията на Морис за купчината потрошени съдове и чаши, сме минали тънко.

Морис беше главният стюард на „Орегон“ и единственият по-възрастен от Макс член на екипажа. По-подхождащ на Викторианската епоха, Морис беше и единственият неамериканец на борда. Беше служил в британския военноморски флот и ръководил офицерската трапезария на много флагмани, преди да го пенсионират поради навършване на възраст. През годината, която изкара в Корпорацията, той успя бързо да се превърне в любимец на екипажа, защото организираше прекрасни купони за рождените им дни, и то след като беше научил от добре обучените кухненски работници какви са предпочитаните лакомства на всекиго.