Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 49

И сякаш си нямаха други проблеми, от горния край на течението пристигаха все повече и повече пироги, пълни догоре с бунтовници. Водните оръдия работеха безупречно, но те все пак бяха само четири, а две бяха нужни само за да държат бръмчащите във въздуха хеликоптери настрана, така че мъжете в тях да не могат да скочат на борда на товарния кораб. Хуан повика Хали Касим от радарната кула, за да координира комуникациите им така, че Линда Рос да ръководи бойците на Еди за операции на сушата. Въоръжени само с пушки и пистолети, те се втурнаха към едната страна на кораба, където според Марк Мърфи една лодка се беше приближила твърде много. Започнаха да стрелят надолу към бунтовниците, като се пазеха от неспирния обстрел от брега и пирогите.

— Добре — възкликна Хали в микрофона, — моите техници оправиха радара.

— Ще можеш ли да видиш вълната? — попита го Хуан.

— Съжалявам, председателю, но заради речните завои няма да я видя, докато не стигне близо до нас.

— И това е нещо.

Още една мина падна близо до кораба и този път пропусна левия борд само с няколко сантиметра. Бунтовниците бяха прицелили минохвъргачките си. Следващият заряд със сигурност щеше да падне на палубата на „Орегон“, а тя не беше толкова здраво бронирана, колкото бордовете.

— Пожарникарските и ремонтните екипи в готовност — нареди Хуан по радиостанцията на кораба. — Ще отнесем няколко попадения.

— Боже милостиви! — извика Хали. — Какво има?

— Дръжте се!

Хуан натисна бутона за тревога, когато видя вълната на екрана на радара, в ъгъла на големия екран на стената и в изображенията, предавани от кърмовите камери. Приливната вълна се простираше от бряг до бряг. Гребенът й се издигаше на повече от три метра височина и се движеше с около двадесет възела. Носеше се неумолимо към тях. Един от катерите се опита да завие и да насочи нос срещу нея, но тя го настигна, докато правеше маневрата. Вълната се стовари странично върху него, той се обърна, запрати екипажа ей във водовъртежа и корпусът на катера смаза хората.

Пирогите просто изчезнаха, без да остане нещо, което да напомня за някогашното им присъствие, а бунтовниците, които стреляха срещу „Орегон“ от брега, побягнаха навътре в сушата, търсейки по-високи места, защото водата помиташе всичко пред себе си.

Хуан отдръпна ръце от контролните лостове миг преди вълната да се стовари върху „Орегон“, и размърда пръсти като пианист, който се готви да изсвири някакъв особено труден пасаж. После леко ги отпусна върху бутоните и джойстика, с които щеше да управлява кораба.

Включи незапушената дюза и увеличи мощността до двадесет процента в мига, когато вълната повдигна кърмата на „Орегон“ и я извади от калта. Както си стоеше неподвижен, плавателният съд сякаш беше сграбчен от цунами и изведнъж се понесе с двадесет възела в час. В килватера му избухнаха няколко мини, които иначе щяха да пробият задните товарни люкове и да унищожат хеликоптера „Робинзон D44“ върху асансьорната платформа.

Хуан огледа показателите на двигателите, температурата на движителите, скоростта по дъното, скоростта във водата, както местоположението и курса. Очите му се стрелкаха от един дисплей на друг в непрекъснат кръговрат. Би трябвало корабът да се движи само с три възела, но се понесе надолу по реката с близо двадесет и пет, засилен от огромното налягане на изливащата се от язовир „Инга“ водна маса.