Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 53

— Не ми говори много.

— Не зная какво е Дяволският оазис, но докато бяхте на кея и стоварвахте оръжията, Скай Нюз предаде новината, че Джефри Мерик е отвлечен заедно със свой колега от седалището на фирмата му в Женева. Като пресметнем времето от момента, когато новинарските агенции пуснаха новината, един бърз частен самолет би докарал Мерик и неговите похитители точно над главите ни в момента, когато прихванахме това обаждане.

— Предполагам, че говорим за онзи Джефри Мерик, който ръководи „Мерик Сингър“? — попита Кабрило.

— Милиардерът, чиито изобретения в областта на чистите въглища отвориха безброй възможности пред индустрията, но го превърнаха в един от най-омразните мъже на планетата за природозащитните групи, които смятат, че въглищата я замърсяват прекалено.

— Има ли вече искане за откуп?

— По новините не казаха нищо.

Хуан бързо взе решение.

— Накарай Мърф и Линда Рос да поработят върху това. — Със своята кариера във флотското разузнаване Рос беше съвършеният избор за ръководител на проучването, а Мърф бе незаменим да открива смътни повторения в лавина от информация. — Кажи им, че искам да разбера какво става. Кой е отвлякъл Мерик? Кой отговаря за разследването? Какво представлява и къде се намира този Дяволски оазис? Изобщо всичко плюс малко информация за компанията „Мерик Сингър“.

— Какъв е нашият интерес тук?

— Алтруистичен — отговори Кабрило с хищна усмивка.

— И няма нищо общо с факта, че Мерик е милиардер, нали?

— Направо съм потресен, че си могъл да си помислиш такова нещо за мен — отговори Хуан с убедително възмущение. — Богатството му не ми е излизало от ума… ъъъ… исках да кажа, че не съм се сещал за него.

6.

Хуан Кабрило седеше зад бюрото си с вдигнати на плота от разноцветно дърво крака и четеше докладите на Еди и Линк за проведената акция на своя лаптоп. Той беше наясно, че акцията е била истински екшън, от който може да ти настръхне косата, но описаното от двамата мъже звучеше скучновато. Всеки от тях даваше висока оценка на действията на своя другар и омаловажаваше опасностите до такава степен, че докладите им звучаха като упътване за ползване на микровълнова печка.

Кабрило направи няколко бележки с електронното стило и изпрати докладите в архива на компютъра.

После се зае да проверява прогнозите за времето. Деветата силна буря в Атлантическия океан се формираше на север от тях и макар тя да не представляваше заплаха за „Орегон“, той я следеше внимателно, защото три от предишните бури бяха преминали в урагани само преди месец. Метеоролозите предсказваха, че тази година съперничи и дори може да надмине по бройка бурите с имена, които през 2005 г. се стовариха върху Съединените щати, разрушиха Ню Орлийнс и опустошиха крайбрежието на Тексаския залив. Специалистите твърдяха, че това е напълно нормален цикъл от тежки и чести урагани, но природозащитните организации вдигаха врява, че тези супер бури са резултат от глобалното затопляне. Хуан бе солидарен с мнението на метеоролозите, но въпреки това тенденцията беше тревожна.