Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 50

— Макс, съобщи ми веднага, щом втората дюза се освободи — провикна се Хуан. — Нямам достатъчно скорост за маневриране.

Бутна дросела напред, за да пребори течението, което се опитваше да блъсне „Орегон“ в някакъв остров, който изскочи ненадейно в средата на реката. Пръстите на Хуан танцуваха по клавиатурата. Той включи направляващите дюзи на носа и кърмата, защото трябваше да задържи кораба право по курса или да завие леко, докато плаваха покрай тъмната джунгла.

Взеха един тесен завой на реката, макар че течението ги тласкаше с все сили към противоположния бряг. В него се беше забил малък товарен кораб, плавал нагоре по течението и кърмата му стърчеше навътре в реката. Хуан даде пълна газ, като буквално измести „Орегон“ наляво. Корпусът одраска кърмата на товарния кораб с пронизителен вой и след секунди „Орегон“ заплава свободно.

— Ще ни остане белег — подхвърли Ерик, макар че се възхищаваше на начина, по който Хуан управляваше кораба. Знаеше, че той самият не би могъл да вземе завоя и да избегне сблъсъка.

Реката, която кипеше около тях, ги носеше надолу по течението като листо в канавка. Едва успявайки да контролира курса, Хуан с нетърпение очакваше най-сетне да изтръгне повече мощност от двигателите.

Трябваше непрекъснато да се бори с реката, за да предпази „Орегон“ от засядане или сблъсък с брега. Изведнъж корабът почти спря, килът му беше заорал в калното дъно. За миг Хуан се изплаши, че ще заседнат, но течението се оказа достатъчно силно, за да ги повлече нататък и веднага щом дъното се освободи, корабът ускори като спринтьор, оттласнал се от стартовите блокчета.

Въпреки опасността или може би точно заради нея Кабрило усети, че се наслаждава на предизвикателството. То беше проверка на уменията му и възможностите на неговия кораб срещу прищевките на разбеснялата се стихия — епичната битка на човека срещу природата. Той беше от хората, които никога не отстъпват, познаваше способностите си и още не беше попадал в положение, в което не би могъл да се справи. При други хора тази черта щеше да избие в самонадеяност, но за Хуан Кабрило беше само израз на върховна увереност.

— Водата е промила втората реактивно-струйна тръба — обяви Макс. — Внимавай с нея, докато не събера екип, който да провери за възможни проблеми.

Хуан набра с клавиатурата втората тръба и веднага усети как корабът реагира. Щом вече „Орегон“ реагираше на командите, на него все по-рядко му се налагаше да използва направляващите дюзи. Той провери скоростта: двадесет и осем възела по дъното и осем във водата. Най-сетне разполагаше с достатъчно скорост, за да контролира товарния кораб, а след няколко километра буйното течение започна да се успокоява. Войниците на полковник Абала бяха или мъртви в реката, или изостанали далеч назад, а двата откраднати хеликоптера се бяха оттеглили малко след като вълната освободи кораба им.