Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 247

— Расте от само себе си — обади се Еди от задната седалка. До него лежаха дебелите хипертермови въжета. — Органичното вещество в гела замърсява околната вода и я превръща във валма.

Те обиколиха супертанкера, за да преценят повредата на левия му борд. В корпуса имаше пукнатина, която започваше от ватерлинията и вървеше нагоре към релинга. От вълните корпусът се огъваше и пукнатината се отваряше и затваряше подобно на вертикална уста. Водата около отвора беше покрита с разрастваща се кожа от гъсти като желатин валма.

— Къде да ви спусна? — попита Джордж.

— Колкото може по-близо до носа — поиска Хуан.

— Не искам да рискувам машината да бъде залята от вода и ще стоя поне на тридесет метра от танкера.

— Няма да имаме време да гоним Сингър, така че гледай, когато се връщаш да ни прибереш, да можеш да го направиш бързо.

— Председателю, при този вятър не искам да се рея отгоре по-дълго, отколкото е нужно.

Адамс ги завъртя срещу вятъра и започна да се спуска към танкера от тридесет метра височина, а неспокойният океан сякаш дишаше под шасито. Те минаха над релинга на кораба и Джордж задържа малкия хеликоптер неподвижен въпреки пристъпите на вятъра и показа висш пилотаж, докато го спускаше надолу. Задържа го на шест метра над палубата, осигурявайки се и срещу най-високите вълни.

— Давай, Еди.

Еди Сенг отвори вратата, напрегна сили, за да я задържи отворена с крак, и използва другия, за да изрита зарядите хипертерм от хеликоптера. Експлозивите паднаха на палубата под тях като разсипано змийско гнездо. Когато и последният изчезна през ръба, той се изправи и вятърът блъсна вратата да се затвори.

— А сега трудната част — измърмори Джордж, като държеше под око хоризонта и преценяваше височината на вълните и честотата на поривите на вятъра. Няколко капки дъжд удариха предното стъкло, но той не позволи този злокобен знак да смути концентрацията му.

Хуан и Еди чакаха с ръце на дръжките на вратите и преметнати през гърбовете автомати.

Над носа на танкера избухна пяна, когато той се заби в поредната гигантска вълна и започна да се катери по нея. Точно в този момент Джордж започна да снишава хеликоптера. Беше преценил момента много точно. Когато корабът започна да се спуска отново, палубата се оказа на не повече от метър и половина от шасито на хеликоптера.

— Доскоро, момчета!

Кабрило и Сенг отвориха вратите и скочиха без никакво колебание, а Адамс се отдалечи от кораба, преди да го е подхванала поредната вълна.

Хуан се стовари на палубата и се претърколи, изненадан от това колко горещ беше металът. Той едва понасяше жегата през дебелия плат на камуфлажните си дрехи, затова бързо скочи на крака. Знаеше, че горещината скоро ще проникне през каучуковите подметки на високите му обувки. Не го беше грижа за протезата, защото не я усещаше, но другият му крак и тези на Еди съвсем скоро можеха да получат изгаряне втора степен.

— Това ще излезе гадна работа — подхвърли Еди, сякаш беше прочел мислите на Хуан.

— Пръските, които заливат носа, сигурно са го охладили малко — каза Кабрило, щом стигнаха до купчината хипертерм. Той помаха на Джордж, който се рееше на сто и шейсет метра над главите им. Адам щеше да играе ролята на часови в случай, че отнякъде изскочи Сингър.