Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 249

Хуан повика Джордж по радиото веднага щом Еди направи последната връзка. Дъждът се усилваше, лееше се на дебели струи, които намаляваха видимостта, и далечните надстройки изглеждаха безформени и призрачни. Докато Адам се подготвяше да извърши най-сложното прибиране на екип в кариерата си, Кабрило се свърза с Хенли.

— Макс, експлозивите са поставени. Изстреляй торпедата. Когато пристигнат, вече ще сме излетели от тук.

— Разбрано — отговори приятелят му.

В оперативния център Макс отвори двата външни капака на торпедните апарати и включи програмата за контрол на торпедата. На екрана се появи триизмерното изображение, получавано от корабната радарна и сонарна системи. „Сидра“, който се носеше наоколо шест километра от „Орегон“, се виждаше ясно. Според жаргона на подводничарите от Втората световна война това щеше да е „изстрел за леваци“.

— Уепс, по мой знак изстреляй торпедото от първия апарат — нареди Макс. — Огън!

Обвито в пашкул от сгъстен под високо налягане въздух, дългото близо седем метра торпедо излетя от апарата и измина почти двадесет метра, преди акумулаторите му от сребро и цинк да задвижат електрическия двигател. На руското торпедо му трябваха само няколко секунди, за да стигне до работната си скорост от четиридесет възела.

На екрана се виждаше как торпедото се носи към танкера, а в килватера му се влачеха тънките кабели за управление. Засега Макс остави рибата да си плува свободно, но държеше ръка на джойстика, за да го направлява, ако се наложи.

— Втори апарат, огън.

Мърф изстреля второто торпедо. Звукът от излизането му от тръбата проехтя из кораба като тютюнджийска кашлица. След няколко секунди той докладва:

— Двете торпеда са изстреляни и се движат по избрания курс.

— Хуан — повика Макс, — рибите вече плуват, време е да се махате от там.

— Работим по въпроса — отговори Кабрило.

Той гледаше нагоре как в бурята Джордж спуска хеликоптера все по-ниско и по-ниско. Това беше третият му опит да се доближи до палубата. Виещият вятър беше осуетил другите два. Докато хеликоптерът се рееше на петнадесетина метра над танкера, силен порив на вятъра се стовари върху него и Джордж незабавно компенсира, като изравни скоростта с тази на „Сидра“.

— Хайде, Джорджи, момчето ми — каза Еди, като подскачаше, за да предпази подметките си от стопяване. — Можеш да го направиш.

Хеликоптерът се спусна още по-ниско и роторите му помитаха в кръг дъжда и бурята. Зад предното стъкло се виждаше Адамс. Красивото му като на филмова звезда лице беше сковано от напрежение, а очите му не мигаха. Шасито се рееше на три метра от палубата и когато „Сидра“ започна да се изкачва по друга вълна, разстоянието намаля още. Еди и Хуан заеха позиция, за да могат да отворят задните врати на машината и да се хвърлят вътре колкото може по-бързо.

Адамс успя да задържи хеликоптера в това положение почти петнадесет секунди, изчаквайки танкерът да стигне най-горната точка на вълната. Когато носът му започна да се спуска, той слезе още няколко сантиметра надолу. Кабрило и Сенг отвориха вратите и се хвърлиха вътре с главите напред, а машината бързо се стрелна в небето. Адамс рязко завъртя лоста, докато се издигаха над супертанкера.