Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 246

— Ще внимаваме.

Час по-късно Джордж се свърза по радиото с „Орегон“ и докладва, че са изминали първия етап от полета. Беше време да разкарат екипажа на „Сидра“.

— Тук „Орегон“, капитан Каседин — повика го Макс по радиото.

— Каседин слуша, „Орегон“.

— Намираме се на десет мили от вашето местоположение. Готови ли сте да напуснете кораба? — попита Макс.

— Капитане, не искам да спорим — отговори Каседин, — но моят радар показва, че сте на почти тридесет мили от нас.

— Ти се доверяваш на радара при шестметрови вълни? — смъмри го Макс. — Моят радар дори не ви показва. Аз разчитам на своя джипиес и по наши сметки сте на десет мили от нас. — Хенли издекламира данните за дължината и ширината на място, на около десет мили източно от „Сидра“. — Това е нашето местоположение.

— А, да, виждам, че си прав и се намирате на десет мили.

— Можем да се приближим, ако сте ремонтирали руля си.

— Не, още не сме, но пътникът се предложи за доброволец. Иска да остане и да го ремонтира.

— И вие ще го изоставите? — попита Макс, разигравайки ролята на загрижен моряк.

— Той е собственик на танкера и осъзнава риска — му отговори Каседин.

— Разбрано — каза Макс с фалшива загриженост. — Когато спуснете спасителната лодка и се отдалечите от танкера, поемете по курс двадесет и седем градуса и включете радиомаяка, за да можем да ви намерим.

— Значи курс двадесет и седем градуса и радиомаякът. Ще потеглим след няколко минути.

— Успех, капитане. Бог да ви помага — сериозно каза Макс. Дори Каседин и екипажът да бяха помагали съзнателно на Сингър, морякът в него разбираше колко е опасно да се качиш на спасителна лодка при такова море.

Четвърт час по-късно Хали Касим улови сигнала на радиомаяка и го пусна по високоговорителите на командния център, така че всички да чуят пронизителния насочващ тон.

— Хуан, чу ли това?

— Да. Ще се залавяме.

Макар да летяха на височина сто и петдесет метра, те наскочиха от облаците, когато стигнаха на една миля от супертанкера. Тежащият с деветдесет хиляди тона повече от „Орегон“ плавателен съд пореше много по-гладко вълните, като само от време на време водата плисваше нагоре по тъпия му нос. Хората в командния център видяха жълтата точица, която се отдели от чудовището с червената палуба. Това беше спасителната лодка, Каседин плаваше на запад, както му бяха казали. Така той се отдалечаваше от „Орегон“ и нямаше да има възможност да се намеси. Танкерът отново ускори, след като спуснаха спасителната лодка с лебедките. Близо до кърмата на „Сидра“, от страничния борд се изливаше струя течност. Мястото, откъдето се стичаше тя, лежеше на три метра под релинга. Изхвърляше я смукателната тръба, която беше част от системата от тръби и помпи, която му позволяваше да засмуква или изхвърля вода за баласт.

Само че сега не изпомпваше вода. Течността, която се изливаше от дупката с диаметър един метър, беше гъста и лепкава като петрола, който беше замърсил терминала на „Петромакс“ в Ангола. Но този разлив беше прозрачен и сякаш се разпространяваше по-бързо в океана, отколкото помпата го изхвърляше от кораба.