Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 245

— Увеличила ли се е пукнатината, откакто се появи?

— Не. Тежка вълна, носеща се напречно на вятъра, ни удари и разкъса обшивката. Оттогава няма промени.

— Ако обърнете на изток, можем да стигнем по-бързо до вас. — Това не беше истина, но ако „Сидра“ се обърнеше натам, докато плюеше отровата си, щеше малко да изкриви окото на урагана. Но хората на Кабрило най-вече искаха да проверят кой контролира кораба. Капитанът или Даниъл Сингър.

В продължение на почти цяла минута радиовълните предаваха само шума на статичното електричество. Когато гласът на Каседин се чу отново, той звучеше уплашен.

— „Орегон“, това е невъзможно. Моят главен инженер ми докладва за повреда в рулевия механизъм.

— По-вероятно е да има опрян в главата пистолет — подхвърли Хуан на Макс.

Те бяха предвидили такъв развой на събитията, затова Макс продължи, сякаш това нямаше кой знае какво значение.

— Разбирам, повреда в рулевия механизъм. Капитане, при тези условия не мога да рискувам да се сблъскаме. Когато стигнем на десет мили от вас, ще поискам с хората си да се качите на спасителните лодки.

— Какво? Но тогава вие може да вържете танкера и да го обявите за свой, защото е спасен от вас?

Хуан се изкиска.

— Този тип е изправен пред лицето на смъртта, а се тревожи, че някой ще открадне кораба му.

— Капитане, „Орегон“ е риболовен кораб — гладко излъга Макс, — и не може да вземе на буксир танкер, дори морето да беше гладко като огледало, а какво остава сега, по време на ураган. Просто не искам да рискувам изгубил контрол съд да ни блъсне насред тази буря.

— Аха, разбирам — най-накрая каза Каседин.

— Колко души има на борда?

— Трима офицери, дванадесет моряци и един пътник. Всичко шестнадесет души.

Пътникът трябва да е Сингър, помисли си Хуан, като едновременно осъзна, че това са много малко хора дори по мерките на танкерите, които днес са толкова автоматизирани, че обикновено плават с минимален екипаж. После реши, че са достатъчни за онова, което Сингър си беше наумил.

— Разбрано — отговори Макс. — Шестнадесет души. Ще ви се обадя, когато наближим. Край.

— Разбрано, капитан Хенли. Ще се свържа с вас веднага ако настъпи промяна в положението ни. Край.

— Да не вземеш да се привържеш прекалено към капитаносването — обади се Хуан, когато връзката с танкера прекъсна.

— Не знам — отговори замислено Макс. — Звучи много приятно за ухото. И така, как смяташ, Сингър ще напусне ли кораба заедно с тях?

— Трудно е да се каже. Макар че част от операцията му се провали, може да се опита да довърши започнатото и без екипаж на борда. Те ще трябва да намалят, за да могат да спуснат спасителната лодка. Но ако Каседин му покаже, Сингър ще знае как да увеличи скоростта, за да свие окото така, че да излезе с диаметър по-малко от десет километра.

— Ти би ли го направил?

— Ако бях на негово място и съм стигнал толкова далеч, да, мисля, че щях да доведа замисленото до край.

— Което означава две неща. Първо, Сингър е по-луд, отколкото сме смятали, и второ, Еди трябва да го държи под око, когато разполагате зарядите за рязане.