Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 248

Заради голямата инерция на „Сидра“ Хуан реши, че смяната на курса или включването на двигателите му на пълен назад няма да окажат голямо въздействие. Най-добрият начин да го спрат, беше да разположат хипертерма колкото може по-бързо.

Експлозивите за рязане на метал бяха изработени на шестметрови отрязъци с електропроводими връзки в краищата, така че да могат да бъдат съединени в един общ заряд. Детонаторът и комплектът батерии можеха да бъдат поставени между всеки от сегментите, но за да постигнат искания резултат, трябваше да ги разположат колкото може по-близо до средата на кораба.

Хуан натрупа толкова въжета върху раменете си, че краката му започнаха да се огъват. Когато свърши, левият му чорап вече беше мокър от пот.

— Готов ли си? — изръмжа той.

— Да вървим.

Залитайки под големия си товар, двамата закрачиха към носа, като оставяха след себе си дебели сиви плитки с експлозиви. Вятърът и движенията на кораба ги караха да залитат като пияни, но те продължиха смело напред. Когато най-сетне стигнаха онази част от носа, която беше заливана от пръски, Хуан видя струйки пара да се издигат от палубата. Това му припомни едно посещение на горещите извори в Йелоустоун, когато беше дете. Той стовари товара от раменете си на десет метра от носа. Това беше разстоянието, при което не рискуваха да бъдат отнесени от някоя вълна.

— Джордж, какво е положението? — попита Хуан, като се мъчеше да си поеме дъх.

— Прелетях край мостика, но не видях никого. Палубите са хаос от тръби и колектори. Никъде не видях Сингър.

— А при теб, Макс?

— Танкерът е в обсега на торпедата и чакаме твоя сигнал.

— Добре.

Онова, което Хуан бе помислил за пръски вода от вълна, ударила се в носа, се оказа началото на силен дъжд. След малко той отслабна, но не спря напълно. Трябваше да бързат, за да спазят два безмилостни срока. Единият беше да попречат на танкера да завърши своя завой, а другият — да поставят експлозивите и да се върнат на борда на „Орегон“, преди дъждът да им попречи. Можеше само да се надява, че ще извадят късмет.

Еди започна да поставя експлозивите по ширината на кораба върху един от шевовете, свързващ две секции на корпуса. Хуан се зае с детонатора и го провери няколко пъти с дистанционното, което носеше в джоба си, преди да го монтира в първата дължина от хипертерм. Трябваха им шест шестметрови парчета, за да опашат носа на танкера. Във всяко имаше батерийна. Когато бъдеше задействана, тя щеше да активира магнитно поле, което закотвяше експлозивите към стоманената палуба. Така нямаше опасност да се търкалят с движенията на кораба.

Еди и Хуан трябваше заедно да спуснат по една дължина от двете страни на корпуса и сега част от хипертерма се полюшваше над водата. Електромагнитите ги залепиха за корпуса по протежение на заварката. Когато свършиха работата си, бяха разположили експлозивите така, че покриваха всеки сантиметър от кораба над ватерлинията. Допълнителните дължини оставиха на купчина на палубата.