Читать «Към един незнаен бог» онлайн - страница 5

Винаги усещах кога се кани да захване нова книга. Започваше да губи нишката на разговора, да се взира в празното пространство, да се разсейва. Тогава беше в добро настроение — знаеше какво ще пише и как ще го подхване. После настъпваше крайният етап, когато на всички беше ясно, че нито една дума, казана от нас, не достига до съзнанието му. Беше готов да отиде в Острова на радостта. Там написа някои от най-хубавите си книги. Сред тях са „Зимата на нашето недоволство“ и любимата ми „Пътешествия с Чарли“.

Сега, докато записвам всички тези спомени, съм в последната работна стая на Джон в апартамента ни в Ню Йорк. Седя на писалището му. Седя на стола му. Пиша с молив на бележник с жълти страници. Не съм ерудиран учен, не съм критик, не бих и помислила да правя оценка на литературния труд на Джон Стайнбек, но колко горда съм, че толкова много хора по света продължават да четат книгите му и да се вълнуват от тях.

Той живя в този апартамент шест години. Почина тук. Усещам духа на съпруга си навсякъде около мен. И все пак, когато мисля за него като за писател, винаги си го представям в Острова на радостта.

Една пролетна утрин в средата на седемдесетте бях сама в Блъф Пойнт. Заедно с Робърт Уолстън привършвахме подготовката на „Живот в писма“ за печат и бях си позволила кратка почивка.

През този слънчев следобед се озовах в Острова на радостта. Сега това беше само една черупка. Всички книги отдавна бяха изнесени, нямаше ги моливите и хартията. Нищо не беше останало. Освен духа на Джон Стайнбек. Стоях до бюрото му. Кой знае защо повдигнах попивателната преса. Под нея открих следното писмо:

„Скъпа Елизабет,

С нетърпение очаквам да замина за Саг Харбър… неудържимото желание да отида в малката къщичка на носа, да подостря петдесет молива и да извадя бележника. Да чуя какво си говорят птиците рано сутринта… да дръпна стола към бюрото и да напиша думите «Имало едно време…»“

Илейн Стайнбек, 1995 г.

Той ни дава дъх, със сила ни дарява. Върховните богове почитат волята му. Сянката му носи живот, сянката му носи смърт. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва? Посредством Своята сила Той стана господар на живия блещукащ свят, Той владее света и хората, и зверовете; кой е Той, комуто ще предложим своята жертва? От силата му планините черпят живот, а също и морето, казват, и далечната река. И те са тялото му и двете му ръце. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва? Той сътвори небето и земята и Неговата воля определи местата им и все пак те го гледат и потръпват. Слънцето изгрява и го осветява. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва? Той погледна към водите, които съхраниха силата Му и пожелаха жертвата. Той е Бог на боговете. Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва? Молим го да не ни причинява мъка, Той, който сътвори земята. Кой сътвори небето и блестящото море? Кой е Той, комуто ще предложим своята жертва?

ВЕДА