Читать «Към един незнаен бог» онлайн - страница 6

1.

В един късен следобед, когато реколтата във фермата на семейство Уейн, близо до Питсфорд, Върмонт, вече беше прибрана, дървата за огрев — насечени, и първият снежец беше посипал земята, Джоузеф Уейн се приближи до креслото край камината и се изправи пред баща си. Двамата мъже си приличаха. Лицата им, скулести, с големи носове, сякаш бяха изсечени от материал, по-твърд и устойчив от плътта, който трудно би се поддал на въздействие. Брадата на Джоузеф бе черна и лъскава, но все още рядка и през нея смътно прозираше брадичката. Брадата на стареца бе бяла и дълга. Той я опипваше тук-там, внимателно подпъхваше крайчетата навътре — да не би да им се случи нещо. Чак след известно време усети, че синът му е до него, и вдигна очи, изпълнени с мъдрост и спокойствие, стари и сини. Очите на Джоузеф също бяха сини, но от тях бликаха младежка буйност и любознателност. Сега, когато най-после се бе изправил пред бащата, синът се побоя да оправдае новото си еретично желание.

— Земята вече не може да ни даде достатъчно, сър — с уважение промълви той.

Старецът придърпа кариран шал около костеливите си, но изправени рамене. Гласът му бе благ, точно какъвто бе нужен за въдворяването на изначална справедливост:

— И какво не ти харесва, Джоузеф?

— Знаете ли, че Бенджи си е намерил момиче, сър? Ще се жени рано напролет. През есента ще дойде детето, а следващото лято още едно дете. Земята не се разтяга, сър. Няма да стигне.

Старецът бавно сведе поглед надолу към пръстите на ръцете си, които лениво се преплитаха в скута му.

— Бенджамин още не ми е казал. Никак не може да му се вярва. Сигурен ли си, че има сериозни намерения?

— Семейство Рамзи са се похвалили в Питсфорд, сър. Джени Рамзи си е купила нова рокля и е по-хубава от всякога. Днес я срещнах и тя смутено извърна поглед.

— Значи може и да е вярно. Бенджамин трябва да ми каже.

— Видяхте ли, сър, земята не може да роди достатъчно за всички ни.

Джон Уейн отново погледна нагоре.

— Има достатъчно земя, Джоузеф — спокойно рече той. — Бъртън и Томас доведоха жените си и земята пак е достатъчно. Ти си следващият. Трябва да се ожениш, Джоузеф.

— Нищо не е безкрайно, сър. Земята може да изхрани само определен брой хора.

Погледът на баща му стана по-строг.

— Да не си се скарал с братята си, Джоузеф? Да няма между вас вражда, за която не съм чул?

— Не, сър — запротестира Джоузеф. — Фермата е много малка. — Той наведе източеното си тяло. — Жадувам за своя собствена земя, сър. Четох за Запада. Там земята е евтина и плодородна.