Читать «Към един незнаен бог» онлайн - страница 129

— Сега ще си свалят дрехите — прошепна отец Анджело — и ще започнат да се въргалят в калта. Ще започнат да рият из калта като прасета.

Хвърли на гърба си тежкото наметало, вдигна разпятието и отвори вратата. Дъждът с рев удряше о земята. В далечината реката се разбиваше в речните камъни. Струните на китарите бясно пулсираха, напевът се превърна в животинско ръмжене. Стори му се, че чува как телата пляскат в калта.

Бавно затвори вратата, свали наметалото и остави фосфоресциращото разпятие.

— Не можах да ги видя. Ще избягат в тъмното — рече той. — Толкова силно копнееха за този дъжд — призна той. — Горките деца. Ще ги порицая в неделя. Ще наложа на всички по едно малко наказание.

Седна на стола, заслушан в шуртенето на водата. Сети се за Джоузеф Уейн и видя бледите очи, които страдаха заради нуждата на земята.

— Този човек сигурно е много щастлив сега — каза си отец Анджело.

1

Върху вълните (исп.). — Бел.прев.

2

Пиехме вино. Педро, Родарте и Симон (исп.). — Бел.прев.

3

Добър ден, сеньора (исп.). — Бел.прев.

4

Ела тук, виж новата г-жа Уейн идва (исп.). — Бел.прев.

5

Не го прави! (исп.). — Бел.прев.

6

Нека венецът от цветя бъде мой… (исп.). — Бел.прев.

7

Буквално „въшка“ (исп.). Думата има гальовен оттенък, нещо като буболече. — Бел.прев.

8

Животът на св. Бартоломей (исп.). — Бел.прев.