Читать «Към един незнаен бог» онлайн

Джон Стайнбек

Към един незнаен бог

Илейн Стайнбек

Предговор

Когато с Джон Стайнбек се влюбихме един в друг, той ме извеждаше на дълги разходки с колата из Северна Калифорния, по местата, известни сега като Страната на Стайнбек, и ми показваше земята, където е израснал, и кътчетата, които особено обичаше. Един ден мина с колата през зелена долина и влезе в град, наречен Салинас. Зави по „Сентрал Авеню“ и спря пред красива къща във викториански стил с огромни дървета, добре поддържана морава и цветя. Посочи към прозорец на първия етаж и каза:

— В тази стая съм се родил.

После посочи прозореца над него и добави:

— В тази стая пишех.

— Кога започна да пишеш? — попитах аз.

И Джон Стайнбек почти учуден отговори:

— Не помня кога не съм писал.

Вие, читателю, държите в ръцете си нещо, написано от него, и аз, вдовицата му, неговата съпруга през последните осемнадесет години от живота му, бих искала да споделя с вас спомените си за начина, по който пишеше, за местата, на които пишеше, за настроенията му, докато пишеше. Естествено не мога да ви кажа защо го е написал — това е тайната на всеки писател.

Тъй като участвах в издаването на книга с писмата му, знам някои неща за първите му стъпки, особено за годините на Голямата депресия, когато живеел в Пасифик Гроув, точно до улица „Консервна“ и близо до Монтерей. Живеел в малка стара къща с огромни дървета, която и досега принадлежи на семейство Стайнбек. Нямало пари за тетрадки и затова пишел на стари тефтери, останали от времето, когато баща му бил на общинска служба, и се хвалел, че купил от местния магазин шише „евтино мастило, което толкова дълго преседяло в склада, че било отлежало и гъсто като коняк «Наполеон»“. Още в началото започнал да води, както той го наричаше, дневник — коментари за времето, политиката и за онова, което възнамерявал да пише през деня. То било подготовка за предстоящата работа.

Сигурна съм, че ако пишеше в днешно време, щеше да обожава компютрите и щеше да се научи да ги използва. Тогава сядаше и пишеше книгите си с молив на бележници с жълти страници.

Слушала съм писатели да казват, че могат да пишат навсякъде, независимо къде. Е, за моя писател това имаше значение — кабинетът беше най-важната стая в дома. Бих искала да разкажа за някои от работните стаи на Стайнбек.

Когато се преместихме обратно в Ню Йорк, преди да се оженим, Джон живееше в малка мансарда с тераса на двадесетия етаж в сграда на Източна петдесет и втора улица. Оттогава е писмото до приятел: „Имам малка стая, малка кухня, легло и маса за игра на карти. Като прибавим бележниците и кутиите с моливи, това е всичко, от което се нуждая.“ Естествено, добави малко очарование — по негова молба приятелят му Уилям Уорд Бийчър нарисува прекрасни стенописи в малката стая. С пукването на пролетта засади миниатюрни дръвчета и цветя в саксии по края на терасата. Понякога, четиридесет години по-късно, се разхождам по улицата, поглеждам нагоре, виждам дърветата и си мисля дали са дръвчетата на Джон. Толкова хубави часове прекарахме там. Джон пишеше „Ярко сияние“, вечер си правехме барбекю на терасата, а Карл Сандбърг се отбиваше от време на време да хапне с нас и да посвири на китара.